С отварянето на Третото око духовното знание става битие на Шестата подкоренна раса!

Българският народ е предназначен да даде на света идеята за Единството – както със Сътворителя ни, така и със сътвореното от Него.

А щом предназначението е непреодолимо, ние българите ще начертаем  бъдещето си чрез прозрение за миналото в настоящето.

Фестивалът „Здравей, Здраве“ навърши 10 години от неговото създаване. Той бе открит на 19 април с „Шествие на здравето“ от площад Джумая Джамия до Дома на науката и техниката (Градска градина), с празничен концерт. Тази година проектът на юбилейното му издание бе част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. На 20 и 21 април (Лазаровден и Цветница) Домът на науката и техниката посрещна гости, лектори, практици, лечители, изложители, треньори, приятели, съмишленици в най-различни прояви под общото мото „Даровете на духа“. Така, в близо над 150 прояви, фестивалът приобщи участниците в много лекции, представяния на книги, спортни програми, медитации и практики в духа на здравето, силата и красотата. В програмата на фестивала бе представен от доц. д-р Кирил Коликов и двутомника „Духовните дарове на България“ с автор Ваклуш Толев, създател и лидер на Сдружение „Път на Мъдростта“. Доц. Коликов е главен редактор на авторското списание  на Ваклуш  „Нур“, което миналата година празнува своята 25-годишнина.

Доц. Коликов, намирайки се сега на границата между две епохи, едва ли ще можем да прекрачим успешно тази междина с невежество? Какво ни казва  Учението на Мъдростта по този въпрос?

— Не можем от епохата на Петата подраса да влезем в епохата на Шестата подраса на нашата Пета Коренна раса с невежество, което е непростимо знание, както го характеризира Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев. Не можем и с неграмотността, която е простимо незнание, по думите му. Но неграмотният може да се учи, докато невежият вреди и на себе, и на другите с полузнание. Духовното знание ще е битието на Шестата подкоренна раса, защото ще започне да се отваря Третото око. Затова границата между тези две епохи разделя нравствените таблици на Добродетелта от скалата на будността на Знанието. Именно това е ролята на Учението на Мъдростта – да награди възмездието на Правдата и прощението на Любовта с прозрението.

Защо книгата „Духовните дарове на България“ на Ваклуш Толев е „аурна същност срещу социална страст”?

— Не забрава на културата, а отговорна преценка на забравата ни е нужна, казва Ваклуш Толев в едно от Посланията си. Именно отговорната преценка на миналото, от една страна, ни освобождава от непотребното и отживяното в него, а от друга страна, така извеждаме неговите същностни идеи и тенденции. Ако човек няма прозрение за миналото в настоящето, той не може да чертае бъдещето. Прозрението ни дава възможност да използваме положителните енергии в миналото, за да градим не само бъдеще – време, което ще дойде така или иначе, а бъднина, която е духовен живот. Именно в това е тайната на характеристиката „аурна същност срещу социална страст“, която авторът Ваклуш Толев дава в книгата си „Духовните дарове на България“. Аурната същност е еманацията на духовността, захранваща социалната страст на историческото осъществяване. Тази книга ни дава възможността да осъзнаем проявите на Духа не само в историчността, а най-общо в света и у нас. С това разбираме идеята на Мъдростта за одухотворяване на материята.

Предопределен или предначертан е бил и още е нашият исторически път? И как се върви по него – с покорство към Божеството, или със самодоволство, защото „българин” не означавало етническо понятие, а духовна степен на развитие. Защо България е „школа на духовно възмъжаване“ и кои са факторите, които обуславят това?

— Учението Път на Мъдростта прави разлика между предопределение и предназначение. Предопределението се поражда от личната воля, а предназначението е предначертано от Божията воля. Затова Ваклуш казва, че предназначението надмогва предопределението. Предопределението е преодолимо, а предназначението е непреодолимо. В първата част на книгата „Духовните дарове на България“ авторът представя една своя оригинална теза за причините за робствата на България, казва, че те не са предопределение, а предназначение да се съхрани българския народ за мисията си в света. Мъдростта учи, че Пътят се ходи не с покорство, а с дързост, а тъкмо тя носи удовлетворение от духовните постижения.

В този смисъл, Ваклуш говори за България, че е школа за духовно възмъжаване, защото нейната основна аурна вибрация е духовността.

Факторите за това, описани в книгата са: Първо, излъчването на българската земя, наречена Тракия, което на финикийски е Ракхива – небесна твърд в смисъла на духовно пространство.Второ, божествените личности, които са присъствали тук, както един Дионис – мистичния бог на разрушението и съграждането. Трето, моралът на тангризма, който прабългарите са донесли тук – не таблица на добродетелите, а око на прозрението – „Танг Ра вижда“.

И накрая – обредът на християнството, който уплътнява духовността, но е и съпричастие с Всемирността. Дионис – Танг Ра – Христос е великият духовен триъгълник над българската земя, отбелязва  Ваклуш. А по повод духовната степен „българин“, Ваклуш казва, че нашият народ е единственият, който не е загубил паролата си България.

Какво, изобщо, са духовните дарове на Дарителя? Дадености или достижения? Или и двете? Дали  и даровете Му, както и човекът, са за Него Богоосезаема необходимост?

— Духовните дарове на Дарителя идват вън от нас и вътре у нас. Те са духовни енергии. Вътре у нас се излъчват от Огнената Змия Кундалини, т.е. от Диханието на Бога. Вън от нас се ниспослират чрез Божии пратеници. Както нашата Азбука е дар от Бога, а не рожба на ум, твърди авторът. А най-висшите и най-мащабни дарове на планетата са Духовните вълни, които формират Мирови Учения, преминаващи после в световни религии. Учителя Ваклуш Толев ги е описал в Доктрината си за йерархия на Духовните вълни. Тези вълни са седем на брой: на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. Сега в България навлезе Петата Духовна вълна – на Мъдростта, която ще формира Културата на Третото хилядолетие. Тя е описана във втория том на книгата „Духовните дарове на България“. Духовните дарове са дадености от Дарителя, но се дават само за достижения. Затова Ваклуш казва, че човекът не е даденост, а достижимост. И щом е Богоосезаема необходимост, даровете се дават заради Богоосезаемостта, защото Бог Сам Себе Си не осезава.

Как най-общо могат да се класифицират духовните дарове на България? И щом са онаследено минало и достояние, как се вписват в днешния ден и в бъдещето? Надграждат ли се? Или, понякога, ни се виждат толкова велики, че поносимостта ни към тях сякаш изтлява?

— Най-общо духовните дарове на България са провиденция на националния Дух, както пише в книгата. Безспорно, те се надграждат в еволюцията, но има и спадове. Надграждането се вижда от религиите в българските земи, описани в том първи, както и от историзма в българските земи, описан в том втори на книгата. Виждаме даровете на многобожието в тракийската и славянската митология, на единобожието – в тангризма и християнството, на мистичността – в исихазма. А сега в идеята на Учението на Мъдростта научаваме, че всеки човек е един бог в развитие. Виждаме градацията и в историческите събития – Будителството, Освобождението, Съединението, Независимостта и пр. Духовните енергии и идеи, свеждани от великите личности на България, подготвят тук условията за раждане в настоящето на Новата Духовна вълна и на поколението на Шестата подкоренна раса. Затова има все повече духовни търсения и прояви, като фестивала на Духа „Здравей, здраве”, а това показва, че поносимостта към великото, макар и на малобройна част на българите, не само не изтлява, а и се разгаря.

Каква е разликата между история и историзъм? Не излиза ли, че щом „провиденцията на Духа твори историята” и щом тя ще създаде историзъм, ще сублимира и духовната зрялост? А заедно с това ще се доближим и към така неосъзнаваното достатъчно Единство, което е доста далече от етноцентризма?

— В книгата пише, че историята е съхранен Дух в събития, а историзмът е исторически момент, в който сублимирани енергии раждат бъдеще. Историзмът винаги носи бъдеще, казва авторът, и той е дело не на народите, а на белязаните личности. Осъзнаването на тази идея потушава етноцентризма – дава се признание на великите личности, но все пак трябва да се изведе и предназначението на различните народи в планетната еволюция, за да могат да се осъзнаят по-пълно нейните тенденции. Предназначението на българския народ е да даде на света именно идеята за Единството – както със Сътворителя ни, така и със сътвореното от Него. Единството е заложено в българите чрез тангризма, където Танг Ра е единен и единствен Бог. След това се демонстрира в Покръстването с идеята на княз Борис за етническо обединение между славяни и прабългари. А Пенчо Славейков имаше гениалното прозрение, че Бог и България са единство в двойна плът. А пък сега Културата на Мъдростта създава социологията на единството чрез тезите: няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник; битката за човека привърши, започва битката за извеждане на Бога от човека…

Но, от друга страна, все не стихват опитите духовните ни достижения да бъдат опорочавани, прекроявани, преиначавани… Но българинът отново ще дари света с предназначението му „да бъде, а не да има“ и, вероятно, където е текло, където е наспорявано с огнените семена на безсмъртното познание, пак така ще бъде?

— Най-добър отговор на този въпрос дава известният наш политолог д.с.н. Огнян Минчев. При представянето на книгата „Духовните дарове на България“ в НДК той каза, че когато я четеш, първо се питаш дали това, което пише в нея не е сън или илюзия. После си мислиш, че може би е една прагматична стратегия за окуражаване на българите. Но, накрая, разбираш, че книгата е живот на една друга България, на една друга същност – откровение за България, каквато ние на познаваме и не подозираме.

А д-р Илко Семерджиев добави, че историците дават отговори на въпросите кой, кога, къде, какво, как, но само Учители, като Ваклуш Толев, дават отговора на въпроса защо. А сега в България пак се сеят огнените семена на безсмъртното познание, и то – заради това човекът да бъде, а не да има. Защото само бъденето е непреходно. Но кога тези семена ще дадат плод, е проблем на Устрем към Новото, към преодоляването праговете на традициите, наложени от изживените вече духовни учения.

Интервюто взе: Лияна Фероли

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

24 − 22 =