„Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!“
23-то Послание на Планетния Логос
Предварата за едно Възкресение е дадена още в светите Евангелия и осъществена от белязания Син на човечеството и на Бога Иисус Христос.
За да стане едно Възкресение, би трябвало да има една Тайна вечеря. Там се говори за преобретението на светите дарове, които след това влизат в института Църква. Тази Тайна вечеря беляза бъдещия Път. Тя посочи необходимата вярност и отлъчи онова, което нееволюиралото още добро е трябвало да направи. (Там Христос посочи своя любим ученик; посочи и онзи, който ще извърши предателство, което обаче беше потребно.)
Но преди Тайната вечеря трябва да сте извършили своето Преображение! В това Преображение какво е необходимо да направите? Да се освободите от своето минало, да се освободите от Себе си. (Затова Учението Път на Мъдростта казва, че служението е без Себе си!) Ако вие не направите това Преображение, винаги ще ставате жертва на подвластна, недоживяна, неосвободена от вас карма, дълг – дълг към света, дълг към майка, дълг към приятел… Значи трябвало е преди повече от 2000 г. да се направи едно Преображение на планината с Хермес и с Кришна – предишните животи на Иисуса Христа, а не с Моисей, не с пророк Илия! Защото Христос е Миров!
Така че трябва да извършите Преображение, за да можете свободно да отидете на Тайната вечеря. Свободно на Тайната вечеря, когато ще направите великото тайнство Причастие. Тази насъщност на хляба да бъде тяло Господне е онова, с което Възкръсналият от гроба отива в идеята на Единосъщието. Това е голямата истина. Голямата истина е, че човекът е един бог в развитие и това е, което ви дава основание за Възкресение.
Тази е голямата тайна на Учението Път на Мъдростта – когато ви казва, че Възкресението е Живот. Това е да характеризирате смъртта. Хората още се колебаят в битката умиране – смърт. Но само в смъртта може да чакате Възкресение, защото тя е на личност, а умирането е на света!
Но голямата съдбовност се нарича Голготски път. Голготският път е пътят на обожествяването. Той никога не е бил път на мъчението, както институциите го приемат и потребите на злосторството го характеризират. Ако не изходите своите Голготи, вие няма да имате Възкресение! И странно е, че някои институции и култури считат, че до гроба е бил Иисус, а от гроба нататък започвал Христос. Тази културна смешка може да обслужва някого, но не може да обслужи истината. Защото не би имало Помазаничество, ако няма реалния роден, за Който, когато се кръщава, да се каже: Този е Моят възлюбен Син в Когото е Моето благоволение!1 Отец не може да има благоволение над Христос, Който е Помазаничество, Той има благоволение върху Иисус. И точно това благоволение Го прави след това Христос – и Син Човечески, и Син Божий.
Не търсете облекчение от страданието, когато не сте извървели своята Голгота. Не се освобождавайте от гвоздеите, нито от Разпятието, което за мен е битка между Дух и материя и след Възкресението е победа на Духа над материята!
И не е вярно, че там са били разпнати двама разбойници – „добрият“ и „лошият“. Това сте вие! На Разпятието тогава остана само един верен ученик и една майка. И там трябва да подарите онзи, който е любим у вас, и една утроба, която е Мирова, която създава живот: _*Иоане, ето майка ти; майко, ето сина ти!2 Така давате всичко – ставате свободен. Вие нямате вече карма; вие имате изходен Голготски път.
И така, има Преображение, има Тайна вечеря, има изходен Голготски път. А логиката е вътрешната потреба на среща между черепа на Адам и Кръста на Христос3. Тази среща е безспорна. Нейните знаци са очертани в историята. И битието на Адамовото поколение трябваше да свърши своето тайнство Възкресение.
Разбира се, имало е възкресения и преди Христос. И Озирис е възкръснал, и Адонай е възкръснал, и Дионис е възкръснал, и още много са възкръсвали… Но са възкръсвали с Мирова енергия, която идва отвън, а не с Мирова енергия, вложена в самия човек, с която трябва да се извърши Самокръщение, та Висшата му духовна сила да пръсне материята. Въпросът е може ли да понесе събудения Кундалини, може ли да направи тази властност? И тогава чак може да се каже с всичката тази отговорност, че Възкресението е Живот!
Ще имаме ли единство между смърт и Живот?! Защо безсмъртието е родило свой антипод смърт? Защото поселението на тази планета са децата, които са богове в развитие. Човекът е смъртен бог, боговете са безсмъртни човеци – е казал Хермес. Смърт има само личността, защото има лично Дихание, предавано в хилядилетията. В този смисъл именно е трябвало да се извърви Голгота, трябвало е Иисус да бъде разпнат и погребан, за да извърши Своето Възкресение и да стане хляб насъщни в пътя на Единосъщието.
Какъв е Пътят? Само еволюция ли? Не, Единосъщие! А оттук нататък ставате Творци. Тогава защо да няма една планета с поселници богове, които ще създават други планети – да бъдат Съсътворители? Логично е и безспорно е, че бъдещият човек ще е Съсътворител! Другото е да правите погребения…
Идеята за творчеството е изразена в този единствен израз, който сме казали сега: Възкресението е Живот! А Животът не може да бъде ограничен с определенията, които еволюцията му дава – Животът е надмога! Затова Учението Път на Мъдростта сложи йерархия на Духовните вълни. За да обясни защо човечеството не е замръзнало в тотемизма, в митологиите… хиляди години и без насилие да може да сложи човека-бог.
Мъдростта зове Децата на Деня да се събудят в своята отговорност и както е казано в Посланието тази година, да защитят своя Земен и Небесен Адам. Защо? Защото „Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота!“4 Възкресението не е проблем на чудотворство, а на реално ползване на енергии. Така че един нов плод с енергия на Дървото на Живота е пред вашите нозе. Той е именно овладяната сила на Възкресението като наша даденост. Тогава безспорен остава дългът ни: Възкресението – Живот!
Една потреба имаме – да извървим осветения Път към Дървото на Живота!
Из слово на Ваклуш Толев, публикувано в Портал 12
