Върху Агни Йога: Въведение

Накратко ще представя какво е Агни Йога като душевна потреба; като една магическа формула; като едно зазоряване, където само будните могат да отидат да дочакат Слънцето; като една властна дума, каквато е казана от Христос (и толкова занемарено споменавана) – думата, която Той употреби за цялото Свое Учение: Талита, куми!, т.е. Момиче, тебе казвам, стани! Така рече Той на света, който беше за Неговото прозрение едно дете – Стани! Това беше паролна дума (на съвременен език казано), с която Той открехна вратите на един Път, а потвърди тази тайна с Възкресението Си.

В този смисъл искам да определя какво е Агни Йога. Тя е една нова формула, един нов ключ пред вратата на човечеството в неговото храмуване, в неговото религиозно битиейно поклонение, изповядване, търсене. А какво в този храм то ще намери като изповедание, какво в този бъдещ храм ще намери за поклонение, какви трапезни хлябове, както е казано във всички ритуали, ще бъдат сложени, какви съдове на причастие ще има и с какво ще бъдат пълнени – това е, което Новата Духовна вълна – Вълната на Мъдростта, ще даде.

Но Агни Йога е като предшествие, като лития, която прави своята духовна церемония над човешкия род. Учителят, който я дава, точно това е целял. Затова в Предговора на книгата “Агни йога” е казано:

Йога, като върховна връзка с космичните достижения, е съществувала през всички векове. Всяко учение съдържа своята Йога, прилагана според степента на еволюцията. Различните Йоги не се отричат една друга. Като разклонения на едно дърво, те разширяват сянката и дават прохлада на уморения пътник. Изпълнен с нови сили, странникът продължава своя път. Той не е взел нищо чуждо, не е извратил първичния стремеж, той е възприел небесната благодат, дал е свобода на предвечните сили, завладял е своето единствено притежание.

Не избягвайте силите на Йога, но като светлина ги отнасяйте в съкровищницата на подсъзнателната дейност. Заради бъдещето ний се пробуждаме от сън. Заради бъдещето обновяваме всичко. Заради бъдещето се храним. Заради бъдещето устремяваме мисъл. Заради бъдещето събираме сили. Първом ще приложим съветите, а след това ще изречем името на Йогата на идващите дни…1

„Дал е свобода на предвечните сили, завладял е своето единствено притежание.“ Много добре е казано: „единствено притежание“. Всичко друго е преходно, само Духът е притежание – единствено и непроменно.

Мисля, че основното и най-същественото, което човек може да направи като медальон на своето бъдещо познание на Агни Йога, е в няколкото думи изречено: „Заради бъдещето ний се пробуждаме от сън. Заради бъдещето обновяваме всичко. Заради бъдещето се храним. Заради бъдещето устремяваме мисъл. Заради бъдещето събираме сили“. Никога не е имало бъдеще без минало и никога не е имало констатация, че има бъдеще, ако няма настояще. Така че човек, макар и да има вложена тенденция за бъдещето, трябва да се осъществи в настоящето. Когато казваме: каквото е горе, това е и долу или когато казваме: каквото правим долу, такова ще видим и отразено горе – това е настоящето.

Този, който зри миналото, той познава в настоящето бъдещето, защото животът е непрепривен. Настоящето е същината, която дава основание на нашето минало и предпоставките на нашето бъдеще. Тайната в този предговор е именно обещаното ни бъдеще, което сега строим.

Ето това е, което можем да кажем – Агни Йога, като първа страница на духовното ни пътуване. Ще повторя, че този, който не се събуди, той няма да види Слънцето или Духовната вълна на озарението.

И именно тук Агни Йога в своята заключителна част вече, вън от параграфите, отбелязва следното:

Аз положих основите на Агни Йога в четири посоки, като плодника на цвета.

Аз утвърдих Агни Йога като стълбовете на Моите стени и взех в ръце Камъка на огъня.

Аз дадох огнения Камък на тази, която по наше решение, ще се нарича Майка на Агни Йога, защото тя се е посветила на изпитанията на пространствения Огън.

Струите на този Огън са се очертали на Камъка при великия полет към лицето на слънцето. Облак от искри скри върхът на Пазителката на Снеговете, когато Камъкът завърши огнения си път от юг на север, в Пазената Долина.

Огънят присъства навсякъде. Без огъня не може да оцелее светът. Огънят е и у нас – минава през нашия гръбначен стълб като Кундалини – вечен и несмутен. И всеки, който се научи на Закона на развитието – който трябва да мине през послушанието, през оглашенството, както се казва, който трябва да търси Пътя, за да бъде послушник – той почва да укротява Огъня. А този, който вече е в Пътя, той прави своето аскетство, своето служение, своята аскеза (упражнение) да владее Огъня. И така, ние можем да минем от едно оглашение към едно приемане, което наричаме ученичество, и от едно ученичество по пътя на огнената пътека да стигнем до Заклетия, който е вече отговорен за Учителството и жертвата му е първия знак на служение.

Агни Йога е Всемирната огнена връв, която връзва човечеството в неговата друга фаза на осъществяване, на приложност! И ето защо Агни Йога е едно послание на Причинния свят за приложност и една наука за съвършенство. Така тя е и една формула, чрез която ще работим. И ако вие начевате своето ученичество с една нова материя, тя е много по-знайна за вас, когато събудите в себе си онова минало, което носи вашата физическа плът. Когато вашите очи разчетат всяка написана фигура – в планини, реки, в цялата сътвореност на Бога – тогава с огнената сила направете своя кръг на знание и път на съвършенство.

Агни Йога е едно учение за посвещение! И какво тогава трябва да бъде дадено като атрибут, като знание? Какъв огън трябва да изрисувате в душите си? Не е имало главня като атрибут на съответните учения. Вярно е, че Теософията казва: Няма религия по-горе от Истината, но Истината е факел. И ако кажем, че атрибут на Агни Йога трябва да бъде факела – сложете го, носете го, но не се отричайте от Огъня на Вечното.

Огънят, непояждащият огън, е вашето ново слово. С него пишете собствения си ден, собственото си служение и определете собствената си жертва.

Изведено от Слова на Ваклуш Толев, публикувани в сп. „Нур” 3/1993, 4/1993.


  1. Агни йога, печатница „Братство”, Севлиево, 1935 г. ↩︎