Милен Цветков: Има някаква, много така (Как да я нарека сега? Дали ще намеря подходящата дума? Но…), да кажем, любопитност, и някаква такава наивна любопитност в желанието на човек да осмисли живота си.

Ваклуш Толев: Да.

Милен Цветков: И даже преди няколко дни, мисля че вчера или онзи ден, дори излъчихме такъв видеообект, разпространен по международния обмен, в който се разказваше, че дори било намерено физическото измерение на онова, което наричаме Господ, и че това Нещо изпраща сигнали – енергийни сигнали, които променят по някакъв начин съдбата. Не Ви ли се струва – естествено, разбира се, приемайки изключително насериозно религиите – че има нещо доста болезнено в това желание да се открие смисъла на живота?

Ваклуш Толев: Вижте, една от най-великите тайни, които и самият Сътворител е сложил в човека, това е Богоосезаемостта като необходимост да имате човек. И логично е тогава – не проблемът на заниманието, а проблемът на проницанието – да търси неговата естествена присъственост. И тя е в това, че този същият човек може да стане Господ. Така както Той му дава, освен планетната плът, му дава и Дихание, с което го прави вече от човек това, което след това победата в надгробната властност – идеята за Възкресението – и му казва: седнете от десната ми страна, т.е.: станете моя Единосъщност. Не е избегната вложената възможност човекът да бъде божествен. Една от най-големите битки, които водеха религиите, това беше, че навремето Хермес каза, че боговете са безсмъртни човеци, но добави една велика тайна – че човекът е смъртен бог. И точно тук от смъртния бог-човек ние изведохме възможността Синът Човечески, който е син на Мария, независимо от Диханието на Отца Му, да стане и Син Божествен. Значи, ако човек се изживява в неудобството дори да бъде наречен Син Човечески, няма никаква невъзможност да имате достижимост да станете Син Божий.

Така че това, което като формула на този Господ, който еманира енергиите за обожествяване, е една реалност. Защото Торинската плащеница го свидетелствува.

Милен Цветков: Няма ли вече достатъчно доказателства за тленността на нашия свят, за тленността на самите нас? И този стремеж към това на всяка цена да оправдаем съществуването си с Нещо свише не губи ли вече своя смисъл?

Ваклуш Толев: Идеята да се загуби нетленното няма никога да изчезне, защото самата идея за Сътворението не може да остане само в унищожението си или нихилацията си. Следователно, вложената възможност, с която сега философията, примерно казано на материализма, иска да остави трайност в идеята за мисълта. Това е самият Адам. Но Адам с Диханието на подобието надминава мисълта. И ние се усвояваме като цялостна нетленност с мисълта. Но религиите ви оставят нещо повече.

Науката откри вече четвърто измерение. Дори един Айнщайн го даде – откри пето измерение. Следователно ние имаме една надматериална субстанция, с която пребиваваме. Не е важно дали човек вярва в задгробния човек. Човек трябва да вярва във вложените възможности. Идеята му да роди едно четвърто измерение, което културата нарича „астрално“, или едно пето измерение, наречено „ментално“, и един причинен свят, който, безспорно, един Анри Бергсон само в Европа…

Европа е много зле с поведението си не толкоз на признаване на божественост, отколкото на признаване на идеята на безсмъртието. То е вече нещо много смело, което съвременниците не усетиха. Съвременната доктрина на политолозите, на културните дейци, на социолозите е да създадем едно райско човечество. Това е сега битката в Европа – „райско човечество“, което е абсолютно нищо.

Анри Бергсон постави една идея: Да създадем божествения човек, която (на Вашия въпрос отговарям)… Ние не можем да изчезнем. Можем да живеем в измерения. Измерения, които надвишават триизмерността на една планетна плът. И тогава вече ние можем да кажем има ли един междинен свят между това, което неусвоимо се нарича Бог, и онова, което приложно, дори йерархия на висшите духовни сили. В нашите религии, а и в другите религии, имате минаването на човека. Примерно казано, казват „ангел“, казват „архангели“, казват „серафими“. Говорят за сили и, безспорно, осъществени действия на състояния, които ние не познаваме.

Въпреки че за мен, когато като богослов и по-скоро като теоретик в идеята на история на религиите, ангелите нямат нашата еволюция. Следователно, те играят ролята на кореспонденти. Човекът е нещо повече от целия този биологичен, целия психологичен и целия духовен свят, наситен с доктрини. Много повече! И затова в моята доктрина – Пътят на Мъдростта като йерархия на Духовните вълни, аз съм казал, че човекът е един бог в развитие. И точно Христос сега го показва. Възкресението на Христос е идеята чрез смъртта да намерите закона за безсмъртието. И затова това Възкресение съм го нарекъл надгробна властност. Надгробна властност! Вие излизате от гроба като властник, победили материята си. Възможно ли е? Културата ни го доказва вече. Никой не е вярвал преди столетия, че ще имате телевизията. Ясновидството, като вътрешна даденост, и пророчеството, като институция, са го давали.

Из интервю на Милен Цветков с Ваклуш Толев, излъчено в предаването „Здравей, България“ на Нова ТВ на 12 април 2001 г.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

× 3 = 9