Будността е събуден бог у нас - будният човек е един събуден бог!
– Ваклуш Толев
По време на празници най-много даваме думата на думите. И го правим с особена охота и голямо опиянение, с много показност, клишета и волнодумства. А това говорене е най-малко подходящо за най-съкровените празници, какъвто е Денят на народните будители. Защото будителят, от миналото или съвремието, не буди само позадрямалата ни съвест, свяст, гордост и славното ни минало, но най-вече е загрижен да открие, съхрани и предаде напред във времето скритото, непознатото, индиректното в живота, водещо до разгръщане и осъществяване на общочовешките и общозначими идеали.
Но това не може да стане с думи, които само думкат като тъпани до спукване на тъпанчетата ни, които не произлизат от препълнените ни сърца и от действената граматика на любовта, които не творят нови реалности с енергията си, както е било при нашите деди - траките, които са жречествали с тях, извършвали са мистерии, чудеса.
И това е било възможно, защото са обитавали Дома на думите – Книгата на Живота в нас, живели са Живот в Бога, спазвали са Неговите закони. Будността за тях е била основа на душата, живеене във вътрешната, духовната реалност, която ги е подбуждала към действена любов, към добро.
Защото само красивите думи, великите идеи не водят до промяна, тя идва единствено с действието. Защото, само когато действаш, си истински жив, осъзнаваш чрез поведение случващото се, ползата от него, неговата значимост. Т.е., когато си станал буден
А будният човек е воин на духа, той се бори за свободата да бъде самия себе си, да изрази същността си, да избира в какво да вярва или не, да следва себе си, а не каквито и да било други учения и разбирания. Той има пълен контрол върху емоциите, чувствата си, поведението си. Той е възкръснал от всеобщия мъртвешки сън и изобщо не му е трудно да бъде жив и способен да бъде себе си, защото живее съзнателно, смислено и в настоящето.
Буден е, защото е в себе си.
Достигнал е плода на духовната свобода, тази, която предшества всички останали свободи. Тази, която захранва мъдростта, същата, която живее в нашата родова памет, само трябва да бъде събудена.
Сега е време отново да събудим тази свяст, която е поддържала векове жив нашия национален дух и която носи в себе си нашето историческо и културно предназначение. За целта е нужно не само да си буден от сън и незнание, но и за конкретна работа и духовна мисия. Защото будността не е просто акт на освобождение, а нови духовни скрижали в сърцата и душите, съхранени за вечността, събудени живителни сокове в Дървото на Живота - Съзнанието на Бога в нас. В тази живителна сила будната духовна свяст е много повече от бунт и въстание, тя е онази огнена искра, която разпалва свободата на духа и води до прилагането на Мъдростта.
Но как да стигнеш до основата на будността си в съзнанието? Как да се разруши този дълбок сън, в който е попаднал човекът, как да се осъзнае? Как да се превърне сънят в будност?
Пътят е посочен отдавна от духовната мъдрост. **Като достигнеш до основата - висшето съзнание в себе си, до неговите качества.**Така се променя и отношението ти към света – то става неосъдително, неагресивно, непретенциозно, ставаш по-отворен, сензитивен.
Будният човек не се придвижва с карти, а следва своя път и то с пълно доверие в силата на живота си, която го води.
Будността е превръщане в нещо друго, тя е трансформиране.
Вниманието на будния човек е над факта, гледа го отгоре, но първо го е видял отстрани, след което се издига чрез осъзнаване, разбиране, че може да лети, а не да се придвижва с волска каруца.
Будният присъства тотално във всеки един миг. Той е това, което е - божествен. И това е неговото априорно състояние, което не може да се загуби, защото е неговата природа.
Стига да си позволи да си я припомни, да стигне до нея и да я приложи на дело.
Лиана Фероли
Есето е отличено с втора награда в Националния литературен конкурс „Читалището-светилник на Българското възраждане и средище на славянската култура“.
