Ти знаеш ли какво е вечността
  • Ти знаеш ли какво е вечността
  • и нейната протяжна необятност,
  • склонила меко своята нега
  • във твоята отчайваща всевластност?
  • И тегне тихо своите крила,
  • стаила сетен дъх за свободата,
  • за да усети порива на сладостта,
  • възнасящ я над твоята разплата.
  • Защото си ненужен на света,
  • ако невеж потънеш във забвение
  • заради своя собствен сляп стремеж,
  • затънал във дълбоко заблуждение,
  • че носиш спомен от предци –
  • предвестници на твойто прегрешение,
  • че смъртен си и затова на теб
  • простено ти е!
  • Нейсе! Забравяш, че си ти
  • създателят на всяка болка,
  • избухваща при всеки нов копнеж,
  • улавяща те в сладката си клопка!
  • А някъде, на края на света,
  • стои и чака твойто изкупление,
  • да го откриеш, скрито във снега
  • на твойто безнаказано падение,
  • и да намериш сили да се подслониш
  • във своята неказана невинност,
  • за да откриеш своите очи,
  • невиждащи отколешни ридания
  • на тази, същата, която те роди
  • пътуваща към твойто отчаяние!
  • Да дойде и те понесе към твоето
  • единствено спасение,
  • показваща ти твоята вина!
  • А твоето безумно удивление,
  • че сляп си бил и за греха,
  • и за страха, подтикнал те към него,
  • оставя диря във калта
  • на дните ти – останки от безвремие.

10.09.2022 г.
Ес Тенс