„Знаещият е повече от безгрешния!“ (Ваклуш Толев)
Какво залагам още на панаира ти, живот?
Качих ли всичко в старото виенско колело?!
И ето, че в гримьорната, с износените маски на лицето
просия нетленната и вечна светлина на НУР.
В съня си долавях празник и сказание,
векове препускала съм, за да вляза в клас…
С триптих в ръцете – светител НУР-списание,
раздирам балдахини… Търся изгубения АЗ.
Душата ми разтълмя тайни
от древността за бъдни времена.
В харизмата – във пелена сияйна
ще кълнат знанията-семена.
НУР дарява новата молитва – „Научи ни…“
Че мъдростта не е в коприната на белите коси…
Часът удари! Седнали на чина
в смирение, Светителю, мълчим, благодарим!
04.02.2019, Павлина Сазанова