Няма враг – има събожник!
Иисус Христос рече: Обичай врага си! Но дори това е насилие, което оставя неудовлетвореност в душевността на човека. Защото, макар с пожеланието обичай, клеймото „враг” остава в битието на човечеството като социално проклятие. Не без основание може да се твърди, че понятието „враг” се е превърнало в култура, захранваща социални и военни конфликти – конфликти, които и в стартиралия вече XXІ в. рушат цели общности и нарушават историческия им път.
Учителя Ваклуш Толев каза:
В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание за другия, а именно, че той не е враг, а е събожник.
Защото, както подчертава Той в своето творчество, всеки човек е същност от Бога чрез вложеното още в Сътворението Дихание, и поради това всеки е наш събожник. Трябва да видим Бога, който от хилядолетия търсим в себе си, изведен в лицето на другия.
Събожникът е същност на Учението на Мъдростта, той е духовният и социалният стълб в храма на Мъдростта, подчертава Учителя на Мъдростта Ваклуш.
С прииждането на Духовната вълна на Мъдростта е дадена тази нова валентност на човека – валентността събожник, която вгръща човечеството в единство. *Събожникът е йерархия, осъзнала Единството. Той е Мирова присъственост на човека бог в развитие; той е търсената вродена потреба за Единосъщие! Събожничеството не е морална идея, а култура, култура на Единосъщието – чрез събожникът се стига до Единосъщие.
Така че събожникът е прицел – прицел за общност и Път! Общност с нова идея за съжителство:
Чуждата вина не е наша невинност
и Път – Път за Бога вътре у нас!
