„Път на освобождаване е самостта. Сам! Човек трябва да се освободи от поселниците си. Когато искате да творите, колкото човек е по-сам, толкова повече може да твори.”
Сп. НУР 2/2004, с. 54
„В черупката-човек има едно зърно, което ще израсте в Дървото на Живота.”
сп. НУР 3/2001
- Вървя по стъпките си бъдни.
- Разтварят се врати във самостта.
- И все по-навътре в бездните си влизам…
- … защото трябва да достигна същността!
- През дверите на храма аз навлизам
- във наоса на моята душа
- и през олтара на Живота вдигам
- ръце – в молитва и екстаз!
- Във жертвен дар поставям себе си
- и във смъртта на моят Аз
- душата ми разтваря Книгата,
- в която писал е Духа!
- О, Отче Наш, аз твоя Огън
- в Себе си разклаждам
- и в кладата на непояждащ плам
- аз миналото си изгарям
- и освещавам телеса!
- От въглена на мойта самост
- пробива кълн Живота и във светлина
- извива своята снага Дървото,
- посято някога от Божия ръка!
