Духовната независимост, която е в основата на държавната, политическата, не се различава от необходимостта да бъдеш в синхрон със законите на Целостта, която се задвижва от сърдечното Единение с Божествената същност в нас

В Деня на Независимостта на България (22 септември) обикновено се замисляме и правим разлика между националната и духовната ни независимост. Но дали 113 години след обявяването на Независимостта на България, държавата ни упражнява самостоятелно, суверенно цялата си власт? И що за “власт” е това? И дали в този процес има отношение духовното състояние на българския народ? И дали българската държава, нейните управленци, имат някаква роля за това до колко независими можем да бъдем? И доколко това изобщо може да бъде възможно?

Тук на помощ ни идват отговорите на духовната наука, според която в духовното развитие на човека има 3 етапа. Независимост от всичко, което е едно доста егоистично състояние. Но то не е възможно, защото всеки е част от обширното цяло, от Космоса. Зависиш от слънцето, от въздуха, кислорода, дърветата, храната, водата…  А усилието да бъдеш независим, винаги претърпява неуспех, провал. И точно когато най-много се стараеш да си независим, отиваш в другата крайност, в другия полюс – зависимостта, защото не знаеш как да бъдеш по средата, да създадеш баланс, хармония между различните полюси. И двете състояния на независимост и зависимост са относителни, както и доста фалшиви. Само третото състояние – взаимозависимостта – е естествено, закономерно. То е в чувството, че зависиш от цялото и то също зависи от теб.

В живота движението винаги е в двете посоки. Всяко нещо зависи от всичко останало. Дърветата и цветята зависят от слънцето, но и то зависи от тях. Розата прави щастлив човека, но и тя е щастлива от неговата любов. Тази цялостна взаимозависимост е наричана Бог, а в даоизма е известна като дхарма.

Ние живеем в една холографска Вселена, водим едно холографско съществуване. Можем да бъдем и в Цялото, и в конкретното. И тази сложна реалност не е независеща от нас, от това, което правим, нито пък ние сме независими от нея. Затова нашата духовна независимост /на Душата/ – главният атрибут на нашия Аз, може да се осъществи само чрез еволюционния натиск и повишаване на вибрационната честота, като се слее с нашата Божествена основа. И тя е възможна само в Единение с нея и то на базата на сърдечните импулси. Тогава независимостта не се различава от необходимостта да бъдеш в синхрон със законите на Целостта. Затова духовната независимост се основава на Единението с Божествената същност в нас, задвижвано от сърдечните импулси и тласъци.

Всички ние познаваме до болка т.н. празнични чествания за Деня независимостта в страната ни. Повечето от тях са показни, ритуални волнодумства с много от познатите ни вече сухи лозунги, като „България над всичко!” Но всичкото това не е довело до нищо по-различно от много години насам.

Добре е, че вече българите започват да се събуждат от дългата си духовна дрямка и да се самоорганизират в името на своето по-добро бъдеще. И съзнават, че ако продължават да чакат някой друг да го направи за тях, така и няма да го дочакат. А най-будните разбират, че дори посещенията на някои силно енергийни светилища и единните молитви могат да направят много повече от няколко масови чествания. Защото така се съединяват духовните стремления, вярата, надеждата и любовта в името на доброто на хората. Идва убеденото осъзнаване, без съмнение и независимост, че

всичко е зависимо от Поведението на Божествения свят.

Идва вече истинската взаимозависимост между Бога и човека в резонанса с Неговата воля. Идват усмивките, неограничените за обич, приемане и разбиране сърца се отварят към Духа.

Само с този истинен дух на Единение можем да се противопоставим на духовното разложение, което предшества и физическия, икономическия, политическия  разпад.

И ако днешната ни цивилизация не беше предпочела да отмести основата си от тази Канара, днес нямаше да се срива като пясъчна планина от сгрешени приоритети.

Но, за радост, заплетеният в шубраците на изкривяванията Смисъл на Единосъщието ни с Бога, вече се разплита. Макар и по трудния начин – с много изпитания, все пак, Развиделяването и Осъзнаването се задават на небосклона на живота ни.

Задава се времето на Зрелостта. На близостта на Вършитбата – отделянето на Празнотата от пустотата, от празнодумието.

Класовете на Жетвата започват да узряват и да се подреждат в ръкойките на Сеяча. Непопадналите в тях “плевели” се отстраняват, макар че и те имат шанс с повече страдания да се трансформират. Затова връзката между Праната и прането е пряка. Изпира се нечистотата, за да се стигне до Правдивостта, до Израстването към Светлината на Събуждането. До Разлистването, Раззеленяването, Разклоняването на Дървото на Живота, за да се стигне до Плодовете на действията. До Възрастването в Духа.

И това време на Обръщането все повече почуква върху Хоризонта, сливащ Небе и Земя. На подготвящия се нов Ерусалим.

Подготвя се и Сливането на човека с неговото Предназначение да бъде единосъщен със своя Творец. Стъпките на Истината отекват все по-силно и водят към Сливането на Началото и Края.

В Книгата на Сътворението вече се разгръщат Страниците на Следването и Сливането с Поведението на Духа. Истинският 22 септември. Да ни е честит!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 18 = 26