Господи!
  1. Прати ни доброта в сърцата и знание в умовете — да простим личната и човешка тревога, ходили път без Тебе!
  2. Прати ни благодатта на Духа Светий, та да не гасне истината в душите ни!
  3. Дай ни сили да живеем без съмнение и без страх в земния си дом!

Амин!

Пътят на Мъдростта дава свобода от миналото!

Смисълът на Посланието (за 1983 г.) е осветяване на развитието със Знанието! В еволюцията е необходимо осветяване, което да срине подпорите на земното притегляне.

Трябва да се направи свобода от убеждения. Убеждението прави социални революции, а Знанието прави сакрална революция. И тя е лична, планетна, но може да бъде и Мирова.

Тук е тайната на съпоставката между нравствените правила и Знанието, битката между Знание и Добродетел. И аз считам за грешка в идеята на развитието, че Посветените първо са направили моралните таблици, с идеята да са достатъчно убедителни в изграждане за понасяне на Знанието. Така са ги направили безстойностни, защото се разширява съзнанието, но в съпоставка с минимална възможност за Знание. Притежаваме непобедими сили в себе си, а не сме имали урока как се овладяват тези сили. И тогава астралната будност е развратила човека, защото желанието е определяло кръвната група на еволюцията му.

Ето защо можем да направим характеристика, че нравствените таблици опорочиха Знанието, или спъвайки Знанието, опорочиха човека, и тогава ще трябва една нова култура — именно сменяне таблицата на Добродетелта с таблицата на Знанието. Тогава човек сам ще си вменява пропуските, защото ще вижда недостатъците си. Преценката в дадения стадий ще определя знаменателя на числителя човек-бог.

Искане 1. Прати ни доброта в сърцата и знание в умовете — да простим личната и човешка тревога, ходили път без Тебе!

Пулсацията на сърцето е един от най-откритите изрази за божественост. Всяка вибрация на сърцето се отпечатва и в плътта. И докато сърцето дава закона на добротата, то умът ражда полярностите за развитие.

Именно знанието, или действието на ума, прави метаморфози в човешкото битие. И както е казано в идеята на Сътворението, умът — Адам, се заземява. Адам е име на духовната образност на мъжкия принцип. Той формира мъжкото начало и от ума се отделя астралът, т.е. Ева, женският принцип.

Сътворителят ги праща да развиват материалния свят. Затова се казва ходили път без Тебе! Ходили сме с изгубено съзнание за Божественост. Дали за Божествеността вън от човека, или във вътрешната му събуденост — проблемът е, че пътят е без нея. И не става въпрос за престъпление и грях, а за тревога.

В Адам се ражда тревога, в астрала и ментала, и тя създава „падането“. Защото виждате възправяне в пряк конфликт между човека и Бога. „Скарват се“ и Адам иска да отиде в друга сфера. Какво иска? Знание, а не логичната последователност на развитието като при животните. Така идва чуждеене — човекът във физическата материя има път без Господа. Защото няма будно духовно ядро — има материалния образ, има астралните и ментални прояви, но Кундалини е спящ. Човекът има удобство, че Бог го е пратил да се развива, но му липсва Бог.

Да ходим път без Бога, а само със себе си, трябва да трансформираме в обратната идея — да ходим Пътя без себе си, но с Него! Има в митологиите един израз: „Познай себе си и ще познаеш света и боговете!“. Можете да ги познаете, защото имате образа и подобието на Бога, а Той е, Който знае, Който е универсален по същност. Тази идея е внушена на човека още в първичната му будност — тук е битката, която той прави. И много добре са я дефинирали Великите посветени в старите концепции, което показва, че тези концепции са много по-верни от съвременните, защото сега на хората им липсва спектралното виждане. В областта на духовността те са не неграмотни, а невежи. Неграмотният има позволено незнание, а невежият има непростимо знание!

В Мъдростта Пътят е просветление!

Искане 2. Прати ни благодатта на Духа Светий, та да не гасне истината в душите ни!

Инволюцията на човека е в идеята мисълта да доведе материята до взаимност с Духа. Затова е слизането му в материята — след това да е възземането. Следователно прабащата на това човечество прави сродяване на клетъчността с Духа! Така че човекът има слизане — от духовното ядро до последната анатомичност, която в обратен път отново прави от материята светлина. От астралната светлина се изгражда първата осезаемост на тялото в процес на израстване, за да може да се извика вече мисъл, която съставлява програмно битие.

Затова се отправят Исканията към Учителя — за да се получи енергия, с която трябва да се направи движение нагоре. Но когато благодатта се иска от Светия Дух, това е, така да се каже, милостиня. Защото има спадови моменти в историята на духа — не в човешкия дух, а в човешкото поведение. И тогава исторически хората се опират на Духа — прати ни благодатта на Духа Светий, не на Божеството. А Светият Дух не е всевластието на Бог Отец, нито е пълновластието на Сина Божий. Затова искането е тревожност — да не гасне истината в душите ни! Значи една култура на дадена религия може да унижи душевната цялост относно истината с поведението на съответните исторически моменти.

Истината е пулс на откровението!

Искане 3. Дай ни сили да живеем без съмнение и без страх в земния си дом!

Може да живеем със съмнение към миналото, което имаме, или към настоящето, което посрещаме, или към бъдещето, което идва. Съмнението е гробар. И когато то роди преценка за стойността на едно минало, тогава вече имате приготвен ковчег за него. А идващото трябва да направи жизнен лик, за да бъде манифестирано, и едва тогава да се прецени духовната му стойност… Затова Иисус Христос прави Разпятие. Реално или нереално, няма значение — важен е образът Разпятие. Идеята на Разпятието Му дава приоритет, защото възкръсва. След Възкресението Си Той казва на Тома Неверни: Бръкни в раните Ми! Но по-добре е да вярваш, преди да видиш… Всяко съмнение е вече едно отстъпление от тайната на посвещението!

Има различни методи — като чудеса, внушения и пр., които могат да отстранят съмнението, но след това може да се искат още такива техники, за да се отстранят още съмнения. Ненаситността се крие в това, че се иска отстраняването на съмнението да усили вярата, а не вярата да бъде пред съмнението. Не трябва да се бяга от методиките, но те довеждат само до степен, която е извоювана в миналото. Защото те са един елемент на изкуствено пробуждане и овладяване на това, което човек вече има. Но, както казва Христос: Ако имате вяра без съмнение и кажете на тази планина: хвърли се, и тя ще се хвърли! Не може да се направи това с техника… Има, обаче, в човека такава безсъмнена вяра. Различните методи могат да ви обслужат, но не се осланяйте на тях. Усъвършенствайте с техника тялото, овладявайте мисълта си, но едно нещо в себе си не забравяйте — че вие Сте, а не те! Не забравяйте Диханието!

Така този, който си е послужил с идеята да върви по стъпалата на скàлата на съвършенството и обожествяването без съмнение и без страх, трябва да приеме това, което Мъдростта му дава и като еволюция, и като сакрална революция на днешния ден! Защото дори свещените книги внасят страх. А и тези, които са направили дадени обучения (защото са били будни до четвърти или пети център на Кундалини), не са знаели Целостта. Десетина души на Земното кълбо са Велики посветени, другите посветени имат знание, което дава ниво, но не цялост.

Религиите са искали от човека да прави признание, но не са го обричали на тази предназначеност, която му дава Сътворението — че в земния си дом е бог. От това велико зачване трябва да родим Бог от човека! Само човекът има възможността да продължи отговорността на Сътворителя!

Духът е властният, материята — чакащата, но тя демонстрира силата на живота!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

6 + 1 =