Учителю Всемирни!
  1. Ниспосли благодатните Си дарове на Твоите синове, та без страх да ходят Пътя и опазят Твоето творение!
  2. Дай ни духовно зрение, та без съмнение и с убеденост да свидетелстваме за нетленната светлина!
  3. Подкрепи чувството ни за отговорност пред видимия и невидимия свят!

Пази ни, Отче наш!

Раждането е тайнство, Рождеството — Път!

Посланието (за 1979 г.) събужда азбучно обучение! А будните създават процента на признанието за висота.

Тези, които са над едно средно мерило, имат приоритетното първенство да водят и те споделят тревожността (защото в края на краищата се идва до жертва). Известни посветени белязаности обособяват свои ядра в даден исторически или културен момент — посветените изграждат духовни светилища, учените правят академии…

Посветените, когато обособят своята сборнина, имат тази благодат, че личностният Кундалини в една обществена цялост прилива общата сила от Космичния Кундалини — сила, която от своя страна увеличава въздействеността в развиващите се. По този начин личната духовност, когато стигне известен стадий на висота в принос и улавяне на Космичната духовност, може с по-голяма енергетична устойчивост да прави промени.

Еволюцията е неизбежност, а себежертвата — една нейна потреба. И който не може да пожертва жизненост заради другите, той не е направил събудена отговорност! Това е битието, което трябва да уловите в тази многовалентност като предназначение. А битие без предназначение е капсулиране. Затова са дадени и трите постулата в Посланието — без страх, без съмнение, с отговорност.

Искане 1. Ниспосли благодатните Си дарове на Твоите синове, та без страх да ходят Пътя и опазят Твоето творение!

Тезата за благодатта е да се събудите за развитие. Затова първото Искане, което трябва да се отправи към Всемирния Учител, е да се поиска енергия, с която да се направи движение напред. Защото страхът е сложил стража срещу Божеството. Со страхом Божий! се започва в Християнската църква — това е най-голямата беда! Со страхом… Тогава този Бог какъв баща ни е?! Едно дете, щом отива със страх към баща си, как искате да бъде истински мъж утре? Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, а е отхвърлен и прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля — че човекът е непотребен. Но с Мъдростта трябва да се върви без страх, без страх към вътрешните откровения на човека!

Предпоставката за страха е астралът. В него вибрацията на страха като психология е породена от идеята за смъртта. Когато на човека е внушено, че умира, а не му е дадена идеята за прераждане, още по-страхлив става. На този стрес признанието на безсмъртието е изкупителна жертва — че някой може да краде на човека правото му на непреривно съществуване. Преобратът на живота носи страх, докато не е овладяна енергията на смъртта. А изразът на смъртта е безсмъртието! Има я контраверсията безсмъртие, но се остава само в лоното на идеята за смъртта и тогава е в наличие спазъмът на астрала. Когато обаче познаете безсмъртието, се освобождавате от страха.

Само Кундалини е, който може да създаде аура на безстрашието, защото той дава и познание за безсмъртието. Ето колко цялостно трябва да е отработен човек в аурата, в която е обгърнат! Сега човекът има една педя аура около себе си. Докато големите Учители — Буда, Иисус и пр., са имали по 500 метра аура. Така че цялостно трябва да схванем възможностите си. Затова има школи, които дават Път. Пътят е във всекиго, само че някой трябва да вдигне завесата…

Получените в Пътя благодатни дарове са, за да опазим Неговото творение, понесло Неговото вдъхновение!

Пътят е един — от Бога към Бога!

Искане 2. Дай ни духовно зрение, та без съмнение и с убеденост да свидетелстваме за нетленната светлина!

Онова, което дава преценка и се опитва да вземе оръжие, т.е. зрение без съмнение, с което да се пазите от страха, това е събудената мисловност. Мисловното поле, както и всички други полета, има седем поделения. И зависи дали цялото Мисловно поле е живяно, за да не допуснете идеята за съмнението. Защото в нисшето Мисловно поле лежи образът на съмнението. А той създава страха, защото Астралът е много по-близко до това поле, отколкото до прозрението на Причинността. Съмнението е игра на нашата мисловност. Игра, с която светът на ветровете, наречени желания, разлюлява клона на страховете ни. Но с прозрението, станало личен опит, съмнението ни напуска.

Дори и една светулка да свети, човек не сгрешава Пътя, а камо ли да изгрее една звезда или да изгрее слънцето на едно Учение! Само несъмнението може да даде устойчивост. А знанието е, което освобождава от съмнение, защото съмнението е или лично незнание, или чужд шепот!

Човекът трябва постепенно, овладявайки своите тела, да се освобождава от себе си. Това „себе си“ е плътна тъкан — един астрал си е изтъкал своя саван, един ментал си е изтъкал своето мислящо. Оттук-нататък идва причинният ви свят, в който вече знаете предпоставките на събудената тайна. И тя е вашата аурна защита. Ако човек в Причинното поле не си е отработил своята аурна защита, той винаги ще има менталното съмнение и астралната си страхова психоза. А Причинното поле му дава тайната, че няма как да умре, защото неговият Кундалини не подлежи на нихилация от съответните енергии на полетата — те не могат да го победят! И тогава човекът с убеденост отива на това, което се нарича Разпятие, заради нетленната светлина на Възкресението.

Нетленната светлина не е от четвърто или от пето измерение, т.е. не е от Астралното или от Менталното поле. Тя е от Причинното поле, което ражда. Причинността не може на Физическото поле да бъде материализирана, тук тя има нетленност…

Да бъде Светлина! е идея на Твореца. И тази творческа Светлина — Fiat Lux!, не е светлината нито на Слънцето, нито на Луната, нито на звездите. Именно тази Светлина е нетленна и тя остава у нас! Но тя не е поведение на воля, ум или чувство.

Нетленната светлина е еманация на Духовността!

Искане 3. Подкрепи чувството ни за отговорност пред видимия и невидимия свят!

Събуждането не е още будност. Будността е отговорност — отговорност, изграждаща се под властта на Духовните вълни. Във видимия свят е вибрацията на нашето тяло и на нашата психология, а в невидимия е Мировото съзнание. Така че отговорност имаме и към двата свята — видимия и невидимия. Когато оставяме духовна трайност във видимия свят, невидимият не я заличава, защото там времето няма своята сила. Там Духът е, който чертае пътищата!

Отговорността е рожба на прозрението за предназначение! И когато човек изгради отговорност пред видимия и невидимия свят, ще може да понесе благодатта на събудения Кундалини. А Кундалини влияе на всяка чакра и излъчва свои искрици, свои лъчи в чакрите, които трябва да захранва. Но той се освобождава едва когато мине шестия център и през седмия център напусне поселенията на плътта ни. След като Кундалини излезе, породените в центровете му сили вече не играят роля и те не ви пречат в преценките.

Когато един астрал прави преценка за жертвата, имате страх, но един ментал когато прави преценка, искате зрение без съмнение. Ако обаче нямате поносимост на причинния си свят, това значи, че още ви липсва чувството за отговорност пред видимия и невидимия свят! Тогава — ако страхът е взел връх или убедеността липсва и съмнението е налице — вие не можете да извършите отговорно дело в съответния свят. А когато отговорността ви задължава, дори само в даден момент да ви извика, може да спасите някого или да дадете някакъв принос. Дори един тласък е проблем на отговорност! Но редиците на отговорността са най-малобройни…

Отговорността е причастието на служението!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

79 + = 80