- Дай ни сила да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!
- Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!
- Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!
Благодарим Ти, Боже наш!
С Посланието (за 1978 г.) будността ви вика в отговорност! Това, което е вашата обреченост, то е и родилната ви пътека. Защото никой не може да отиде под чужд подслон, ако не е предназначен в своята определена жертва.
Вашата отговорност е двойно по-голяма от тази, с която хилядолетия човечеството се е развивало, като се почне от първата Духовна вълна — на Сътворението, и се стигне сега до Духовната вълна на Мъдростта. Защото Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!
Искане 1. Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!
Космичната мъдрост като стратегия е знание за Живота! А съприкосновеност с Космичната мъдрост е прозрението. И харизмата за Рождество е една безспорност, която християнството много добре мотивира — Рождество Христово, а не Иисусово. Защото Христос е Мирово съзнание, а Иисус е планетна личност. Харизматичният дар е сложен в Рождеството, не в раждането — тайната не е раждането, тайната е Рождеството! И затова: Дай ни сили да работим за светлото Рождество…!
Рождеството е една велика тревога в човешката история! Но ако не забравим отделното раждане, не можем да одухотворяваме личността си. Така че основната тайна е хармонизация на раждането и Рождеството за единодействие. Ако не се хармонизирате именно с Рождеството като Космична даденост, ще имате само отделно раждане като его-развитие. Рождеството прави Космичен принос, не личен!
За всяка Космична харизма — сега за Рождеството на Мъдростта — предварително се подготвя хармонизация за понасянето ѝ. Защото тя нарушава, внася смут. А хармонията е между ум, сърце и воля — човек, Всемир и Бог!
Раждането е исторически дар, Рождеството — духовна провиденция!
Искане 2. Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!
Любовта сменя наказанието на Правдата с прощението — Мъдростта сменя прощението със знанието да не се греши!
Прощението обаче като идея за единство е благодат, която ражда радост в сърцето. То е енергия, която може да преобратява злодеянието в позитивна сила. Затова сърцето трябва да се жертва в идеята на прощението.
Идеята за жертвата не е това, което миналото е оставило — утешаване божествата и силите, искащи принос. В Мъдростта жертвата е идея на прощение с миналото! Трябва не да се разделим с миналото, а да се простим, защото раздялата връща съзнание за живяно и така ограничава стремежа за съвършенство.
Прощението, ако не ражда радост, а болезненост, значи човекът не се е освободил още от своите неудовлетворени пътнини. Трябва наистина с пълната си планетна цялост да се прости, та когато има вече завършен образ, да премине от човек в Бог. А боговете са без белезите, които дават характеристики на човека…
Така че — прощение, което трансформира злото в добро, и прощаване с всяко минало, което в своята властност има земно притегляне!
Прощението е енергия на отговорността, то е вътрешна метаморфоза!
Искане 3. Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!
Ако искате да познаете образа на промяната, трябва да се освободите от страх. Сигурност, но — да познаем промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият „принос“ е онова, което обикновено (особено във войните) наричат „беглец“. Беглец от отговорност! (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца…) Но когато себежертвата е осмислена, липсва страх. Страхът заземява, себежертвата дава принос! Себежертвата първо е съгласие на чувствата — на астрала, второ е преценка на мисълта — на ментала, а безсъмнеността е от причинния ви свят. В такъв смисъл себежертвата извежда Духа над световете на желанието и ума.
Себежертвата е осмислена жертва — повик и дързост — при нея страх няма! Истинската себежертва е предназначение. Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!
А страхът е първият праг на човека за нов Път. За будната душа няма по-страшна вибрация от него! Следователно, когато искате светлото Рождество на Космичната мъдрост, трябва преди всичко да сте осъществили свобода от страх!
Победата над страха бележи прага на новото съзнание!