- Ще придойде вятър и
- като топла длан
- ще събуди листите –
- плахи „може би“.
- А над клоните
- ще е слънце и…
- и ще бъде „да“.
- И ще бъде „да“.
- Капка да посадиш – река да поникне.
- И коренът ще намери влагата
- и влагата ще разлисти дървото.
- Наричам ги „капка“ и „корен“, „река“ и „дърво“,
- ала малцина виждат през имена,
- от вятъра взети назаем.
- Онова в думата, което има глас,
- и онова, което премълчава името си,
- единени са –
- притча.
- Но как се чете в нея?
- Кой разбира защо
- кокичето гледа надолу,
- а минзухарът – нагоре?
- От днес стрелите ни ще стряскат
- гръмотевицата, защото тук,
- след три години под земята,
- самият той – Залмоксис, се завърна.
- Да ни докаже: няма смърт.
- Няма смърт.
