„И щом като в седмия ден Господ отдъхна от всички свои дела, що започна, той благослови Седмото число, а Осмият, неделен ден изобразява Възкресението, по-точно казано, изобразява Осмия бъдещ век. Затова не е редно, да пренебрегваме спомена за Него, та чрез честото му припомняне да бъдем привлечени от вечните блага. Но и цялата Петдесятница изобразява онзи век."
– Послание до Киприан из Съчинения на Патриарх Евтимий Търновски
Последните лъчи с тревожни блясъци на запад сбират се във гаснещо око. Под босите ми стъпки речни пясъци хруптят със шепота на пишещо перо.
И питам се дали ще бъде някога възможно Слънцето да спира своя ход? Да бъде тука ясно утро всякога, сами да светим ний във нашия живот!
Дали из безпредела съществуваме във онзи огнен – нецелунат – Осми ден, където сън там няма! Не сънуваме, а в будност свята е духът ни пременен?!
Чрез твоите лъчи ли тук битуваме? Светлик – бленуван Ден за моите звезди! Без лунна нощ как искам да будуваме, брега – достигайки – при живите води.
Антоанета Дойчинова
