Пролет е. Цялата природа кипи… Няма време – в жизнения цикъл няма място за пози, демонстрации и протести. Работи! Строй гнезда, раззеленявай се, цъфти… вържи плод! Наесен плодът трябва да е готов… защото ще има следващ жизнен цикъл – догодина.
Първи май – Ден на труда и на международната работническа солидарност. Работниците, обаче, в солидарност не работят, а искат… Искайте и ще ви се даде, казва Христос. Но дали всяко искане трябва да бъде удовлетворено и важи ли това твърдение във всички случаи?
На 1 май 1886 г., в Чикаго, профсъюзите провеждат стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж призовава за солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден“. Конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май“. Неработен ден на труда?! В търсене на физическа защита на индивидите се забравя най-същественото – че трудът е идея за дисциплина и приложност на енергиите!
Вторият интернационал още в края на XIX век прави от това политически въпрос. На честването му се отдава голямо значение в съгласие с марксистката идеология, че работническата класа трябва да е управляващата. А работническата класа може ли да управлява, като се има предвид, че управлението на една държава не е просто боравене с материални блага. История се прави с волята на цезаря и с молитвата на жреца, казва Учителя Ваклуш.
Защо изобщо е необходимо делението на класи?!
Интересът на групата капсулира – казва още Ваклуш Толев – Класите са статут, който държи отговорността пленница без право на амнистия. Но водаческата личност трябва да изведе тези групи в отговорност, човекът е трябвало да се осъществи като избавен от колективността. Иначе човешкото същество би останало в едно стадо, в една колективна общност, а след като не е личност, повелята на Висшата воля в него не би го подвела в подчинение, което го прави отговорен и в същото време правоимащ.
Ето колко далновидност носи Творческата Воля – да избави от колективната съзнателност индивидуалната потреба, за да направи човека субект на отговорност и правомощия.
Очевидно има и обективни надчовешки теории относно разпластяването на човечеството в неговото планетно осъществяване, родени от прозрение и боговдъхновение.
Още в началото на XX век Джуал Кхул (Djwhal Khul) говори чрез Алис Бейли за едно обективно разслоение на човешкото общество. Според теорията на тибетския махатма Джуал Кхул в Космоса съществува една взаимодейност между седем Свръхкосмични Лъча. И животът в Слънчевата система е едно продължение на седем подразделения на един от тези лъчи. Така нашият Логос чрез седем Лъча-подразделения дава творческите енергии в историческите периоди… Развитието на човечеството е по Седемте Лъча…
Учителя Ваклуш Толев развива даденото от Кхул знание в лекциите си върху Лъчите на еволюцията. Там четем: Седемте Лъча на еволюцията са човечеството в социална и духовна еволюция, човечеството в цивилизация и култура. И той дава следните наименования на тези Лъчи: Администрация, Религия, Философия, Изкуство, Наука, Преданост, Делотворство.
Колкото по-съвършено е осъществен определен Лъч от една душа, толкова повече тя е наплодила атмосферата така, че и този, който не принадлежи към този Лъч, може да вземе от плодовете му. Така трябва да се преминат всички Лъчи и да направят своята плетеница, като всеки Лъч е толкова потребен, колкото всички останали.
Лъчът на Жизнелюбието (на Волята), или още наричан Административният лъч, изгражда целия ни живот, дава основанието да се самосъзнаваме, формира социалната организация не само формално, но предимно духовно. За водачеството трябва духовна енергия, овладяна мисъл и приложна воля. Волята е битието на Жизнелюбието!
Лъчът на Молението (на Религията) съдържа две идеи: първата е за познанието и втората – за вярата. В Лъча на Молението човекът има само една цел – себетърсене. Молението създава идеята за единство в човешкия род. Молението е поведение на търсещия се бог, на връщащия се в Бога човек!
Лъчът на Проницанието (на Философията) е мостикът на духовността – с проницанието се надмогва предопределението и се храни предназначението – то е това, което определя развитието. Този Лъч е Лъч на недоволството от себе си. Лъчът на Проницанието е мостикът на духовността!
Лъчът на Предсказанието (на Изкуството) – променя света… Изкуството е статичен израз на уловена динамика. Най-същественото в изкуството е образът на човека. Лъчът на Предсказанието разкрива боговете в човека!
Лъчът на Доктрината (на Науката) е събудено търсене за знание и приложна воля на дързост. Човекът трябва да може в цялост да се схваща и в отделност да се осъществява. Тогава прилагайки този метод към частните науки, ще се слее с Космичното знание. Науката се бори с миналото, за да освободи сили за бъдещето!
Лъчът на Целостта (на Предаността) е Лъч на всеотдайността, защото всичко трябва да носим: нито вечно на колене, нито вечно на коня, нито вечно с четка – вечно с Отца. Най-висшият религиозен път е безусловното отдаване на Твореца – свободни от всичко, за да сме в Целостта. Човек трябва в свободата да вижда предаността. А Предаността е отговорност към еволюцията – с воля за ново, с идеал за себе си, със служение за другия живее преданият. Предаността е освободено съзнание на цялостно служение!
Лъчът на Делотворството (на Дейността) е Лъч на отговорността, защото той материализира. Този Лъч е на приложната воля, свързана с предметното съвършенство. В Лъча на Делотворството няма малък човек – всеки на мястото си е необходим и задължително отговорен. Делотворството е молитва и работа във всички полета. За обикновеното се работи; за достойното се страда; за великото се жертва; за божественото се възкръсва!
Пролет е. Разгарът на пролетта! Цялата природа кипи, празнува, работи – обработва себе си!
Ora et labora! – Моли се и работи!, твърди една латинска сентенция! А Учителя Ваклуш уточнява:
Нищо не може да се започне без молитва – без вътрешната потреба на смирение и чувство на благодарност. А трудът е приложността на божествените енергии, които чрез молитвата се освобождават и с преценката на разумност трябва да изграждат корпусността, за да може тя да служи в идеята за съвършенството.
Първи май – Ден на труда… Но нека е трудът като право, но и задължение на всеки; трудът като дисциплина и приложност на енергиите – приложност, единствено чрез която можем да сградим храма на бъдещето!
