Злото като нееволюирало добро е позитивен пулс на развитието!

В какъв смисъл няма зло, след като се вижда, че има злини, беди, страдания…?

Философските и религиозни учения разглеждат в аспекта на нравственост злото като принцип, непримиримо противопоставящ се на доброто. Но в Учението на Мъдростта философът и богослов Ваклуш Толев дава на тези две понятия нов смисъл, който ги свързва – като еволюционен пулс за обожествяването на човека.

Именно знанието за добро и зло прави човека бог (Битие 3:22), но бог в развитие. Следователно те не са същности, вложени в човека, а феномени, възникнали в даден момент с идеята за познанието. Затова преценката „зло“ или „добро“ е лично отношение – тя е субективна видимост, която йерархията на човешкото съзнание променя!

Тогава какво се разбира под зло и добро в Учението на Мъдростта?

Злото е принцип, който активизира еволюцията. Но то не e властност – няма зло, което да спре обожествяването на човека. Злото не е нито персоналност, нито вечност!

Доброто е принцип, който осветява пътя на Духа. То е идея за съвършенство и дело за другите. Доброто е път за Единство с Бога и в Единството то също се губи!

Какво се осъществява с идеята „злото е нееволюирало добро“?

С тази идея не се капсулира нееволюиралото. Тя влага позитивна сила в отрицанието и му дава еволюционната възможност да се бори за себенадделяване. Така човекът съзнателно може да работи за своето нравствено и духовно развитие.

Няма зло, има нееволюирало добро дава възможността да се разбере, че може да се надмогне всяко препятствие. Приемайки тази идея, човечеството ще смени погледа си върху социалните процеси и взаимоотношения. Този принцип потушава полярностите в едно вътрешно единство, казва Учителят Ваклуш, и ще е бъдеща планетна социология!

Общество „Път на Мъдростта“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

29 + = 32