Вероятно би се образувал цял континент, ако струпаме на едно място плодовете на всички култури, които човечеството е осъществило в своето историческо присъствие… Но ако търсим отговор на въпроса що е култура и обърнем поглед назад, към своето минало, ще установим, че представата за култура не е константна величина.
Културата не е рефлекс на мислене, а душевно развитие!
Съвременното понятие за култура се формира в края на ХVІІІ до средата на ХІХ век, като това е бил един процес на търсене и обосноваване на значението и целта на културата въобще. През 1793 година думата култура се среща за първи път в немския речник. Постепенно понятието навлиза широко в западноевропейския свят, като се свързва с думата цивилизация. Английският Уебстъров речник обаче дава определение и за двата термина като подчертава тяхната връзка. В съвременния български тълковен речник четем, че културата е съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало, но и образност, знания, възпитание, или пък състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
Културата е Дух в приложност!
Според американският антрополог, известен с приноса си към теорията за културната и социалната еволюция, Лесли Уайт (19.01.1900 – 31.03.1975 г.) култура е основното качество, което различава нас, хората, от другите живи същества. А Освалд Шпенглер (29.06.1880 – 08.05.1936 г.) – германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата – в своя труд „Залезът на Запада“ твърди: Културите са организми. Световната история е общата им биография. Културата е прафеноменът на цялата минала и бъдеща световна история.
Гледната точка на Учителя на Мъдростта Ваклуш по темата е: Историята и културата са биографията на човечеството. Той определя изворното начало на културата в религията като пояснява, че тя* не е рефлекс на мислене, а душевно развитие*, и най-същественото: Културата е __Дух в приложност!
Човекът има своята индивидуализирана душевност. Това създава предпоставката, че е роден за творец – както казва Ваклуш Толев – човекът е материя, мисъл и Дух. Но се осъществява в социум. Всеки човек е част от целокупното човечество. И макар личната култура на отделния човек и общата култура на социалността да не са скачени съдове, те са взаимозависими. Често творческите личности провокират съществени промени в ценностите на огромни социални групи и така те не отразят, а пулсират културата – надграждат ценности или създават нови такива*.* Но от друга страна общоприетата в даден социум ценностна система е определяща за поведението и духовното израстване на мнозинството.
Ваклуш Толев обобщава в прозрението си определението за това що е култура и дава тълкувания, които далеч надхвърлят нивото на обичайното мислене: Културата е абсорбация на всичко, което може да постигне един Дух, който осенява и ума, и чувствата; тя е духовност, която носи душевно развитие, йерархирайки мисловните и нравствените ценности; тя е съвкупност от духовни и материални ценности – ценности, произтичащи от духовни откровения обаче!
Културата е създаденото от човека като израз на божествеността!
Ако трябва по-опростено да се изразим, пак с Неговите думи, то културата е ценностите, които историята отсява; тя е духовен израз на историческото време и на волята на Отца.
Но трябва да се прави разлика между култура и цивилизация. Ваклуш Толев подчертава, че културата не е цивилизация, а духовност – цивилизацията е удобствата на икономиката; достижение на практично приложния ум.
Всяка нова култура е бунт срещу съдбата – допълва Той.
В началото на Третото хилядолетие за мнозина е очевидно, че западната култура отдавна е станала цивилизация, т.е. тя изживява своята старост. Това е и един от изводите, които прави Освалд Шпенглер в „Залезът на Запада“ още в началото на ХХ век… От друга страна източните култури са вече само сенки на едно минало. Те дори не просто са цивилизации, а често са руини от цивилизации, просмукани от псевдозападни културни ценности. Те изживяват своето тление. Но независимо от тези констатации, оптимистичното е, че живеем във времето на изгрева на една нова култура – култура на нови духовни реалности, Културата на Духовната вълна на Мъдростта.
И макар, както подчертава Ваклуш Толев, културата да е бледа сянка на проницанието, тя се прави от богове и човеци. Чрез нея човечеството еволюира от битност към святост, от святост към Божественост.
Затова културата е социална, обществена молитва!
