Пътнико!
В очакване сме на една от най-големите мистерии в историята на човечеството. В очакване сме на възкресенските камбани, а в храма „Гроб Господен“ в Йерусалим християни очакват слизането на Благодатния огън – огъня, който нито изгаря, нито излъчва топлина – за да запали свещите на хилядите поклонници…
Но в хилядолетния живот на християнстовото институциите в своето съображение създават предпоставки и се осъществява един особен разнобой по отношение деня на честване на Възкресение Христово в различните деноминации на най-голямата по бройност на изповедниците си религия в социалния бит на човечеството в момента.
Известно е, че Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Пасха (Песах). Затова християнският празник се определя в зависимост от еврейския, който е във връзка с изхода на юдеите от Египет. Известно е също така, че на Първия Вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Но ако православният свят отлага с един лунен месец честването на Възкресение Христово в случай, че съвпадне с еврейския празник Пасха, то католици и протестанти нямат това съображение. И дори когато Православните църкви не отлагат честването на Възкресение Христово с един лунен месец, то поради допълнителното условие, свързано с пълнолунието, в 50% от случаите западният и източният Великден съвпадат, а в останалите случаи източноправославният е с 1 седмица по-късно – какъвто е и случаят в настоящата 2018 година.
Така най-важният празник в живота на християните се оказва един от т.нар. подвижни празници. Историците отдавна не подлагат на съмнение реалността на събитията, описани в Светата Библия, отдавна не се поставя под съмнение фактът, че Иисус Христос е реална историческа личност. Съвременният рационален човек намери своите доказателства… Изхождайки от това, мнозина вероятно си задават въпроса коя е вярната историческа дата на Деня на Възкресение Христово. Защото, в края на краищата, както рожденият ден бива отбелязван на конкретната дата на раждане, така и кончината на който и да е човек се отбелязва на точната дата и в това не бива да има други съображения.
Тази дата вече е установена от науката и потвърдена в хронологични исторически публикации, които тук, в нашия сайт, ще имаме удоволствието да Ви представим.
8 април е истинската дата на Възкресение Христово!
А настоящата 2018 година е една от малкото, в които определеният от институциите ден съвпада с тази дата – и то само за източноправославните.
Но много преди всички тези доказателства да бъдат представени пред света, във време, когато в България властва войнстващият атеизмъм и материалистическата комунистическа философия, а една партия постепенно се превръща в „Бог“ за подчинените си, в далечната 1956 година един човек, за когато има само една реалност, по-реална от реалността – както сам Той казва – това е реалността на Духа, чрез прозрението си вече е знаел, че 8 април е вярната историческа дата на Възкресение Христово. Десетилетия наред заедно с приятели и последователи именно Ваклуш Толев празнува на 8 април Възкресение Христово, защото, както сам казва, истината е по-горе от всяко съображение.
Разбира се, Църквата като институция има право да слага своите съображения – догматично и канонично аргументирани. Но по-същественото е да пребъдем в Словото Христово и да изживеем ритуалната психоза на взаимния поздрав: „Христос Воскресе!“, а душите ни да потвърдят: „Воистину воскресе!“ и да запеят: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав“.
И нека в очакване на тази Вселенска мистерия, в очакване на това тържество на Духа, си припомним още едни знаменити думи на Ваклуш Толев, публикувани в Неговото авторско списание „Нур“ още през 1993 година:
В душата ни е Той – Възкръсналият, Вечният и Несменният. Да бъдем в Него, както Той винаги е в нас!
А през 1996 година призова: Да поискаме да се научим да възкръсваме.
Защото,_ който изживее в себе си Христос, той е възкръснал._
Нека тържеството на Духа бъде твой живот, пътнико!
