„Не е важна биографията, а характеристиката!“
Ваклуш
Биографията е „роди се – умря“, а характеристиката е присъщно владеене на възможности, с които се прави култура и се чертае образа на Твореца
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., на деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивско, България. През изминалата 2023 г. неговите последователи празнуваха 100-годишнината от Рождеството му. По този повод в общественото пространство се публикуваха множество материали, свързани с биографията и избрани моменти от творбите му. Поради невъзможността за такова кратко време да се представи цялостно неговото огромно творчество, основателно възниква въпросът: Кой е Ваклуш? Колко е важен отговорът на този въпрос, може да разберем от един диалог между Христос и учениците Му (Марко; гл.8:27-29): „И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.“
Ваклуш учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и затвори. След промените през 1989 г. активно участва във възстановяване на демокрацията в България. Може ли, тогава да определим Ваклуш като репресиран политик – борец за демокрация? Ваклуш сам определя престоя си по затвори и лагери като „грижовната ръка на съдбата“, спасила го от унищожение през първите години на диктатурата на пролетариата. А за несгодите на живота дава афоризма: „Няма страдание – има развитие!“ Личният му безотречен път става пример за учениците му.
По време на пребиваването си в затворите пише поезия, драми, философски есета, учи немски, френски, английски език… Постиженията му в литературата и философията дават ли основание да назовем Ваклуш просто гениален поет или носител на ново философско течение? След излизането си от затвора, въпреки, че успява да изнесе цялото си литературно творчество, той го унищожава, именно, за да не остане за него характеристиката литератор-философ!
След освобождаването му завършва богословие в Духовната академия, София. Поради продължаващите репресии, се дипломира за по-малко от две години. Работи като библиотекар в Пловдивската митрополия. По негова инициатива се категоризират всички ценни икони и се създава „Иконна изложба“ в Стария Пловдив (в параклиса до църква „Св. Св. Константин и Елена“). От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивски и Софийски университети по „История на религиите“. Сменя молитвата на Любовта „Отче наш“. Всичко това прави ли Ваклуш теолог и религиозен мислител или да го причислим към сонма на Светите Отци?
От 1993 г. реченото му слово се публикува в неговото авторско списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина), в което той оформя цялостния облик на едно ново Учение, наречено от него Път на Мъдростта.
За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината на Духовните вълни като прокламира петата – Духовната вълна на Мъдростта. След Ученията на Правдата и Любовта, Учението Път на Мъдростта е закономерна последователност в йерархията на Седемте Духовни вълни. Чрез Доктрината за йерархия на Духовните вълни Ваклуш обединява научните историко-социални възгледи за еволюцията с визията за бъдеще на духовните Учения. Но дали това е причина да приравним Ваклуш на Велик посветен? В Доктрината на Духовните вълни за първи път е дадена една опорна точка за отговора, който търсим – Духовните вълни се дават от Мирови Учители!
Понятието Миров Учител се използва за първи път от теософите. Те очакват неговото идване и обявяват Джиду Кришнамурти за такъв. Но през 1929 г. Кришнамурти отхвърля това. Кои са основните характеристики на Мировите Учители? Това са хора извървели Пътя на посвещенията, преодолели ограниченията на кармата, овладели Кундалини – завършили еволюцията си на Земята. Те правят велика жертва да се преродят отново във физическата материя, за да служат като мост между Бог и човека – да предадат Знанието от най-висшите полета до духовно извисената част от човечеството.
От гледна точка на Учението на Мъдростта Ваклуш разглежда редица теми, свързани с духовния, културния и историческия живот в личното и социалното битие на човека. Тези теми са включени в поредица негови издания: трилогията „История u теория на мировите религиозни учения“; книгата „Седемте Лъча на еволюцията“… Това значи ли, че Ваклуш е духовен Учител, подобен на Дънов и индийските мъдреци и гуру?
От 1977 г. в продължение на тридесет години – до 2006 г., на 21 срещу 22 декември, Ваклуш дава Послания на Планетния Логос. Те са събрани и коментирани от него в книгата „Беззаветен Завет“. Тези Послания са енергия взета от Света на Бог и свалени до нивото на Причинния свят, за да бъдат поносими за хората. В тях е дадено цялото Знание на Мъдростта, както и Пътя на посвещенията в Мъдростта. Посланията на Планетния Логос са Знание, надграждащо дадените досега Откровения – на Хермес (Изумрудената скрижала), Кришна (Бхагават Гита) и Христос.
Сега вече можем да отговорим на въпроса: Кой е Ваклуш?
Ваклуш е чаканият и предречен от теософите Миров Учител, дал на света новото Откровение: Посланията на Планетния Логос, Знанието на Епохата на Водолея – Учението на Духовната вълна на Мъдростта!
