страница 36:
Ще придойде вятър и
като топла длан
ще събуди листите –
плахи „може би“.
А над клоните
ще е слънце и…
и ще бъде „да“.
И ще бъде „да“.
страница 39
Капка да посадиш – река да поникне.
И коренът ще намери влагата
и влагата ще разлисти дървото.
Наричам ги „капка“ и „корен“, „река“ и „дърво“,
ала малцина виждат през имена,
от вятъра взети назаем.
Онова в думата, което има глас,
и онова, което премълчава името си,
единени са –
притча.
Но как се чете в нея?
Кой разбира защо
кокичето гледа надолу,
а минзухарът – нагоре?
страница 44
От днес стрелите ни ще стряскат
гръмотевицата, защото тук,
след три години под земята,
самият той – Залмоксис, се завърна.
Да ни докаже: няма смърт.
Няма смърт.
Красимир Андреев