страница 36:

Ще придойде вятър и

като топла длан

ще събуди листите –

плахи „може би“.

А над клоните

ще е слънце и…

и ще бъде „да“.

И ще бъде „да“.

 

 

страница 39

Капка да посадиш – река да поникне.

И коренът ще намери влагата

и влагата ще разлисти дървото.

Наричам ги „капка“ и „корен“, „река“ и „дърво“,

ала малцина виждат през имена,

от вятъра взети назаем.

Онова в думата, което има глас,

и онова, което премълчава името си,

единени са –

притча.

Но как се чете в нея?

Кой разбира защо

кокичето гледа надолу,

а минзухарът – нагоре?

 

 

страница 44

От днес стрелите ни ще стряскат

гръмотевицата, защото тук,

след три години под земята,

самият той – Залмоксис, се завърна.

Да ни докаже: няма смърт.

Няма смърт.

 

Красимир Андреев

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here