НачалоСоциалниЧрез интуицията може да се стигне до истинско познание за себе си...

Чрез интуицията може да се стигне до истинско познание за себе си и за света

-

Бележка на Редакцията на Фондация Духовна вълна. На 18 март 2023 г. бе публикувано интервю на Лияна Фероли с Йордан Епитропов, водещ на Школа „Път на Мъдростта“. Поради големия интерес в следващите дни то бе възпроизведено и в други печатни и интернет-медии, но всички публикации са със съществени редакторски намеси. Това, разбира се, е право на журналистите, стига да запазят духа и смисъла на споделеното в едно интервю. За съжаление, в този случай това не е така. 

Водени от отговорност към Учението на Мъдростта, дадено от Мировия Учител Ваклуш, ние предоставяме на читателите пълния и оригинален текст на интервюто. 

 

Скъпи събожнико, допада ми твоя творчески, изследователски подход към всяко едно познание. Навярно така се разкодират многото му нива, които са в постоянно движение, а се прибавят и нови подстъпи в опознаването на себе си?

– Първо, искам да благодаря за обръщението „събожнико“, дадено ни от Учителя на Мъдростта Ваклуш, което е една неживяна още тайна за човечеството. Що се отнася до подхода към познанието, човек започва от най-естественото – познанието чрез сетивата, чрез нагледното. Това е познанието на всекидневното му осезание и виждане. То се градира до едно познание чрез ума, в което вече той прави доказателства. Но мистичната страница на познанието говори и за интуицията, чрез която може да се откриват и усвояват духовни ценности. Докато чрез ума човек експериментира и изследва, обучава се и се възпитава, то именно чрез интуицията може да се стигне до истинско познание за себе си и за света! Тя е щедър дар на будността. (Затова Витлеемската звезда е видяна само от тримата влъхви.) Връзката между различните методи на познание никога не се къса, но всеки от тях идва с неизбежна последователност, когато човек е готов да го понесе.

Много ми допада тезата на Ваклуш, че Мъдростта няма да свали от олтарите нито една икона на която и да е вероизповед. Но истината е трудно постижима. А трудността за достъп до нея идва и оттам, че все някъде всеки един неин аспект е реалност в многоизмерната ни Вселена, нали?

– Човек е многомерно същество и в своите седем тела той може да прави валентности с всичко и с всеки. Това, което за някого в личния му път е мината йерархия, за друг може да предстои като достижение – да се изправи пред въпросите на Сфинкса е праг на посветеност. Оттук е и трудността за постигането на истината, която в различните си прояви има различни лица. Но в този етап на еволюцията на културите истината е въпрос не толкова на лично достижение, колкото на планетно развитие. Сега навлиза културата на Мъдростта. Тя няма да свали иконите на старите вероизповеди, защото по същност се основава не на вяра, а на знание! И тук не става въпрос за толерантност, а за идейност. Мъдростта не просто брани светостта на всеки олтар, тя носи ново причастие в идеята за обожествяване на човека, защото му дава ключовете за седемте печата от Книгата на Живота. А ако осъществи Мъдростта, човек ще познае Истината, която (както казва Христос) ще го направи свободен.

Духовното, окултното познание разкрива, че в който аспект се фокусира човекът, в него налива енергия и го осъществява. Той твори живота си по този начин…

– И затова е казано в Евангелието, че дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Матей 6:21). А сърцето е онзи духовен център у човека, който му дава достъп до Мировото съзнание! С фокусирането на съзнанието в този център събудената енергия на Кундалини се усвоява от него и работи, и твори… (Това е едно вътрешно сияние, което не се постига с насилие.) Затова човек трябва с отговорност да избира съкровището си, за да бъде съзнателен в пробудата си за развитие – да не осъжда връхлитащата го беда, а да я трансформира; да не роптае срещу Мировите закони, а да им сътрудничи. Взаимодействието на съзнанието с пробудата на този център – дали чрез болка, или чрез благодат – е потреба в изграждането, за да може съзнанието да расте. А този духовен растеж въздейства и върху целия материален корпус на човека.

Затова, според мен, трябва да се търсят във всяко едно познание неговите нюанси, чрез които се отива до неговите динамични дълбочини-висини…

– Тук бих обърнал смисъла, т.е. да се търси в познанието не нюанса, а прилива, динамиката. Защото тя е същност, а нюансите са феноменални. Динамиката е вложена в Адам чрез Божието дихание още при неговото сътворение. А след това човек е пратен от Твореца да се обработва като материя, да се обучава като мисъл… Адам (мисълта) носи динамиката, но тя се изразява от Ева (желанието), защото посяга към плода на познанието. И какво рече Бог след като човекът яде от този „забранен“ плод – ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло (Битие 3:22). Това е нещо, което убягва от очите на всекидневието – Бог утвърждава, че чрез познанието на добро и зло човек става не грешник, а като един от Нас, т.е. божествен. Нещо повече, когато вкусват от познанието, Адам и Ева имат поведение на съгласувано действие по отношение последствието, че ще умрат. Те имат готовност и да понесат страданието, че с болки ще раждат. А именно раждането и умирането динамизират присъствието на човека във физическото поле.

Склонна съм да мисля, че в пълното познание винаги се надига любовта, че тя не може да се прескочи. Защото дълбоко във всяко нещо има любов. Мъдростта не се ли отваря истински само чрез изгрева на любовта?

Йордан Епитропов, водещ на Школа „Път на Мъдростта“
Йордан Епитропов, водещ на Школа „Път на Мъдростта“

– Нека уточним първо, че има разлика между любовта като чувство и знанието като информация, от една страна, и Любовта и Мъдростта като духовни енергии, от друга. Според Ваклуш еволюцията на човека се пулсира от Логосовата ритмика на духовните вълни. Тази ритмика извежда човека от лоното на Отца с вълната на Сътворението и ще го върне при Него като минава последователно през вълните на Митологията, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Седемте духовни вълни са Логосови еманации, всяка от тях захранва планетната духовност, утвърждава нови култури, сменя битието и мирогледа на милиони и им дава нови ценности. Човек винаги е имал в живота си любов, но Любовта като духовна вълна – с основен принцип човек да прощава и да обича дори враговете си – я донася Христос. Знанието до Любовта е свързано с изграждането чрез правила и добродетели – и затова в духовен смисъл е нецялостно, непълно. Но Христос разчупва тази тенденция и я сменя с последните Си думи на кръста – Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34). Той иска прошка не защото хората не са добродетелни или не са обичащи – а защото не знаят. Затова и казва на учениците Си: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе (Иоан 16:12). Спестява им знание, защото не са готови за него. Ето защо е необходимо със следващата духовна вълна – на Мъдростта – да дойде знанието като вътрешна светлина. С него човек може да се освободи от страха и с дързост да потърси Бог в себе си.

Много малко се говори за тази закономерна взаимовръзка между любов и мъдрост. А, като че ли, точно тя задълбочава загадката, която носи възторга, възхитата, трайността на наученото, не смяташ ли?

– Да, малко се познава мистичната страна на тази взаимовръзка и затова понякога се профанира. Идването на Христос е преобрат в духовната еволюция на човечеството. С вълната на Любовта Той спира доминантата на отмъщението и жестокостта между хората. Но духовната вълна на Мъдростта, дадена от Ваклуш, носи една нова идея за човека – всеки човек е един бог в развитие! В културата на Мъдростта човек се обожествява чрез знание и съзнателно може да трансформира страданието като импулс за развитие. Така се осъществява една нова планетна социология – няма зло, има нееволюирало добро, в която радостта се живее като усмивка на Мъдростта. С възкресението Си Христос дава пример как човек може да се освободи от земната властност, но с молитвата на Мъдростта човек иска Бог да го научи как да възкръсва.

Каква е връзката между сътворителното Божие Слово, като начало на Божиите пътища, и духовната вълна на Мъдростта? Казват, че първото предавало нетварната Христова енергия, познанието за Бога, в което било най-висшето благо за човека. Но какво предава втората?

– Да се говори по същество за сътворителното Божие Слово – Да бъде Светлина! (Битие 1:3), за човека не просто е трудно, а понякога дори и невъзможно… Затова може да се позовем на Евангелието: В начало беше Словото… и всичко чрез Него стана (Иоан 1:1-3), т.е. Творецът чрез Словото влага Себе Си в цялото мироздание. А текстът продължава – в Словото имаше живот, и животът беше светлината на човеците (Иоан 1:4). И Ваклуш разкрива, че в еволюцията човекът се разгръща чрез Словото като усвоява вложената в него божественост. Духовната вълна на Мъдростта е именно от тази вибрация: Да бъде Светлина! Затова само Мъдростта може да отключи, да „разговори“ Словото в човека. А чрез Него в степените на посветеност човек може да се овладее и надмогне, за да изведе на живот Бога в себе си.

Трудно може да съпоставим древното езотерично познание и съвременното, низпослано като осенение-откровение… А и трябва ли? Звучи ми резонно, че само чрез мъдрото сърце може да се осъществи библейската теза за изпълнение на Божия закон (Изход 35:25)…

– В езотеричната култура на човечеството до сега има оставени само две Откровения – на Хермес и на Иоан чрез Христос. Има и щедростта на осенението върху множество пророци и риши. Но в съпоставка с древното познание, съвременното е рожба най-вече на ума в областта на философията и науката. В последния век и половина изключение прави, например, Теософското общество, създадено с предназначението да подготви духовната атмосфера на планетата за прииждащата нова духовна вълна, дадена от новия Миров Учител. На това предназначение сътрудничат и някои от Великите посветени, захранвайки нови школи, като Агни йога. Що се отнася до изпълнението на библейския Божий закон, сега то е предимно в социалната сфера и на моменти има по-скоро задържаща, отколкото динамизираща роля. Христос каза, че идва да изпълни Закона и пророците, но ги отрече с идеята Аз и Отец едно сме (Иоан 10:30), като демонстрира как Синът става Бог в религията на Отца Си!

Смята се, че лежащото в основата на Творението Цвете на Живота, съдържащо всичко в своята геометрия, както и светлинното тяло на човека, се активират и поддържат с любовта, а страхът прави обратното. Вероятно, точно утвърдената Любов може да прерасне в Мъдрост?

– Цветето на Живота е сакрален символ, известен на всички мистични учения. Открит е още в египетските пирамиди и вероятно е пренесен там от Атлантида. Наистина, в него като теология, като геометрични и числови тайни са вложени основните закономерности на Вселената и човека. Те може да се открият и в кристалната решетка на етерното тяло. Но, както разбирам въпроса, ударението е върху Любовта като творческа сила. Тя не просто поддържа, а грижовно защитава по-фините тела, помирява и изгаря дисхармонията между тях и така храни физиката. Любовта не е размяна на добродетели, а осъзната жертва, която нихилира страха, че има враг. Ваклуш казва, че Любовта е Светлина в живота, Мъдростта е живот в Светлината! Утвърдената Любов освобождава човека чрез обич и прошка, Мъдростта освобождава човека чрез знание. Тази свобода е противоотрова срещу страха – най-големият праг на развитието, защото страхът храни статиката на самосъхранението за оцеляване. Страхът – и то най-вече внушеният страх от смъртта, нито е формула на служение, нито поведение за възкресение. А Мъдростта е Път без страх от болките на еволюцията, Път за възкресение.

Неусвоената напълно Любов води и до също такова качество на Мъдрост. Това, разбира се, не е беда, защото този път е еволюционен. Но като прибавим към него и липсата на смирение, вече е доста опасен, не мислиш ли?

– Мисля, че връзката между духовните вълни не е така линейна. От една страна, те са единосъщни – в смисъл, че Логосът е техният източник. От друга страна, те са йерархични като излив, защото всяка следваща надгражда предишната с нови принципи за развитие на човека. И така той усвоява степен по степен вложения Бог у себе си. Но една духовна вълна не може да бъде изчерпана изцяло, нито може да бъде усвоена в пълнота от развиващия се човек – иначе трябва да се упрекне Логосът в липса на щедрост по отношение на децата Му. В неусвоената напълно Любов може още да живее натрапената идея за първородния грях, може още да взема връх самомнението… Но в Мъдростта човек чрез знанието осветява Любовта, а смирението като вътрешна сигурност му дава убедена жертвоготовност. Смирението е лична изповед на божественост – учи Ваклуш, висша духовна сила, с която човек понася безболезнено тежестта на земното притегляне.

Тук нещатk