Георги Любенов: Добър вечер и добра нощ, г-н Толев! Добре дошли при нас!
Ваклуш Толев: Добър вечер! Лична благодарност към Вас и към Вашето предаване, а на Вашите зрители – моите уважения!
Георги Любенов: Миналата неделя, вече стана дума за това, една доста голяма част от християнския свят отпразнува Христовото Възкресение. На нас това ни предстои да се случи в нощта на 5-ти срещу 6-ти май, точно след един месец. Но Вие твърдите, че не само можем, но и трябва да отбелязваме този Ден, този Великден – Христовото Възкресение, на една точно определена дата и тя не е подвижна. И датата е 8-ми април. Защо точно 8-ми април?
Ваклуш Толев: Нека предоставим на прозрението, а след това фактите да Ви потвърдят. Почти 50 години, откакто едно прозрение роди идеята, че истинската дата на Възкресението на Христос е 8-ми април. Аз го празнувах и продължавам да го празнувам. След, може би, 20 години от моето лично празнуване и на този кръг около мене, т.нар. археолози, историци и богослови и пр., намериха потвърждение на тази дата. Защото човек се ражда в определена дата и безспорно почива в, или умира, както го казваме при нас, в определена дата. Тя не може да бъде сменена. Вие не може да празнувате това, което е най-съществено в живота на Христос – Възкресението. То е, ако мога така да се изразя, една нова психология, която създаде в поведението на християнското Учение това, което, Бих казал, едно Самокръщение в идеята Синът Човеческий да стане Син Божий, а след това ,безспорно, и да стане Единосъщ със Своя Отец.
Георги Любенов: Т.е. основа на Вашата теза е разбирането, че трябва да търсим Деня, а не датата на Възкресението?
Ваклуш Толев: Датата на Възкресението, а християнството изповядва Деня – т.е. само в неделя. То е съображено, разбира се, да не се съвпадне с еврейската Пасха, да бъде след пълнолуние на равнодението… Неща, които, безспорно, създават от него един подвижен празник. И представете си сега, че Христос не е възкръснал. А Възкресението е и така, ако мога да кажа, съхранената памет на Откровението, чрез което Христос даде един Нов олтар – Книгата на вътрешния живот или Книгата на Живота. Той даде идея, че смъртта е една добродетел, която тепърва, разбира се, ще бъде призната, че ражда безсмъртие. Той даде една идея, че материята не може да бъде отричана, нито че е дело на сатаната, а трябва да бъде одухотворена, защото Възкресението е точно знак на надгробна властност. Това са неща, с които… Този Човек сега не беше възкръснал, когато католиците и протестантите го празнуваха, а отдавна е възкръснал пък, когато Източното православие го празнува.
Георги Любенов: Г-н Толев…
Ваклуш Толев: Те сменят календарите си.
Георги Любенов: Искам друго да Ви попитам. Търсите ли легитимиране на Вашата идея за Възкресението на точно определена дата и тя да бъде 8-ми април, когато известни издания публикуват? И публицистични издания и не само. Когато публикуват тази дата световни енциклопедии и особено пък ако тази дата е 8-ми април. Особено тогава.
Ваклуш Толев: Знаете ли, това беше, не мога да кажа първата ми радост. Защото детската ми радост беше, че една богиня се ражда от глава, а не от утроба. Когато тази достоверност излезе и тя е публикувана. И в „Българската хроническа енциклопедия“ го има. Тогава Световният съвет на църквите направи едно мъничко престъпване към решение на големия въпрос. Бяха решили да се събират и да решат да уточнят този ден. Разбира се, нещата се разминаха. Световният съвет не е взел още своето решение. А това разминаване – на Възкръсналия преди да излезе от гроба да го празнуват и Възкръснатия, отдавна възкръснал, да го възкресяват цял месец след това. Така че излезе в Световната енциклопедия и в Българската енциклопедия – в 3-ти том на „Хроническата енциклопедия“, в България, на стр.24, изрично пише „8-ми април“. Това е достатъчно достоверно – вече от историци, археолози и тем подобни учени. Не мога да разбера защо трябва разликата в календарите да спъва това положение. Защото едните още изповядат Юлианския календар. Но по-странното е друго – по-странното е, че не искат съвпадане и искат денят да бъде запазен – неделя. Това винаги ще внася разместване и в такъв случай празникът ще бъде не с постоянна дата, а с подвижна дата.
Георги Любенов: Разбирам Ви, благодаря Ви!
Номерата знаете добре. А разбирам от колегите, че имаме вече и двама души, които очакват връзка с г-н Толев. Да чуем първия. Здравейте! Здравейте, господине!
Слушател: Казвам се Кирил Христов от Пловдив. Чувате ли ме?
Ваклуш Толев: Да, малко по-височко.
Зрител: Много съм впечатлен от това, което спомена, подхвърли г-н Ваклуш Толев за Възкресението. Въпросът ми е: всъщност, каква е ролята, защо толкова се акцентува върху възкресението? Какъв е смисълът – чудо ли е, мит ли е, някаква хипербола ли е? Ако може да отговори г-н Толев.
Георги Любенов: Добре, сега ще чуете отговора на въпроса Ви.
Ваклуш Толев: Благодаря за вниманието, благодаря за наистина хубавия предизвикателен отговор.
Идеята за чудото в религиозното съзнание на християнството е предмет или формула за безсмъртие, но в същото време той представлява един акт на изкуплението, един акт на страдание, един акт за спасение. Разбира се, че християнството в своята приложна воля повече го прави предмет на чудо, отколкото на една реална вложена възможност, ако се изходи от онова, което е казано в книга „Битие“ още за сътворението на човека. В човека е сложена една, така както казвам, Боголикост, но и една Боговластност, която е подобието.
Георги Любенов: Г-н Толев, ще Ви прекъсна, защото разбирам, че имаме обаждане от чужбина. Да разберем коя страна. Ало!
Въпрос: …се казвам. Чувате ли ме? Искам да Ви попитам актът на Възкресение има ли отношение към възраждането на българския Дух?
Ваклуш Толев: Благодаря!
Историята на България е преди всичко история на осъществен Дух. Защото прабългаринът е имал само едно божество и то е имало и е дарило българския народ, а и хана му, със своята висша енергия, наречена „оренда“. А тя е носила възкресение и успех. Възкресението в българската история се приема като един от най-хубавите актове през времето на нашето Възраждане, особено от робството. На деня на Възкресението, на 3-ти април 1860 г., българските духовници прокламират възкресение на независима българска църква от Цариградската патриаршия. Един от най-великите актове в нашата история,! И много ме е учудвало защо не го интерпретират в неговата вътрешна стойност. Да правиш възхвала на оробителя ти и да се откажеш от своя т.нар. църковен водител. Защото са го наричали „фанариота“, който е крадял Духа на българската бъдеща история.
Георги Любенов: Сега разбирам, че има още един слушателски въпрос. Нека обаче той да бъде…
Ваклуш Толев: Най-съществената даденост – че когато Адам е имал куража да вземе плода на Знанието, е създал това, което наричаме при него вече лична еволюция, т.е. развитие. Това развитие ще трябва да бъде форма за извеждане на Божията човечност у нас с т.нар. Човешка божественост, която трябва да се свържат. Това става чрез Духа, чрез душата, чрез приложната воля, чрез ума, който има висш и нисши стадии, чрез онази емоционалност. Затова тези Лъчи са разпределени като Лъч на Администрацията или Юпитеровия Лъч, Лъчът на Молението или Лъчът на Религията, Лъчът на Философията, Лъчът на Изкуството, на Делотворството. От тук е и моята теза, че два фактора правят историята – единият е Сътворението, другият е Знанието. Две сили съпровождат историческото развитие – това е Любовта и Смъртта.
Георги Любенов: И за финал на нашия разговор, буквално в едно изречение Ви моля да ми отговорите: В какви моменти от живота си човек достига до различни духовни прозрения, до различни пробуждания в живота си?
Ваклуш Толев: Когато съзнае, че той е Богонеобходимост и историческо битие. Богонеобходимостта го праща, а историческото битие му дава легитимация.
Георги Любенов: Благодаря Ви г-н Толев!
Из интервю на Ваклуш Толев с Георги Любенов, БНТ, “Полет над нощта”, 4 април 2002 г.
