Цамблак

0
481

Григорий (ок. 1364 — ок. 1420/50) — български книжовник, роден в Търново. След като приема монашеството, заминава за Атон (ок. 1385). По-късно служи в Цариград, Сърбия, Молдова, Литва и Русия. През есента на 1414 г. е ръкоположен в Новогрудек за Киевски митрополит. През 1418 г. участва в църковния събор в Констанц (Южна Германия). В книжовната си дейност изхожда от идеите и традициите на Патриарх Евтимий. Едно от най-забележителните произведения на средновековната българска литература е неговото „Похвално слово за Евтимий Търновски“, в което рисува положението в Търново при завладяването му от турците през 1393 г. и очертава образа на Евтимий Търновски като водач и защитник на народа. Други творби: „Житие на Стефан Урош III (Дечански)“, „Похвално слово за Киприян“.