Упанишади

0
412

(санскр. „това, което унищожава невежеството и освобождава“; „сядам долу до някого“, т.е. седя в краката на Учителя, за да приема тайното, поверителното) — индийски философски и метафизични трактати в поезия и проза, създадени (800 — 200 пр. Хр.) като коментар и допълнение към Ведите. Някои от тях са значителни по обем, а други от по няколко страници, но всички от фундаментално значение за световната философия и религия. В тях се разглеждат въпроси като произхода на Вселената, същността на Непроявеното и на проявеното, връзката между Дух и Материя, природата на човешката душа и дух.