стоицизъм

0
500

характерно течение в елинистическата философска мисъл; учение, утвърждаващо вътрешната независимост на човека. Стоическата школа получава своето наименование от атинската „пъстра зала“ (Стоа Пойкиле), украсена от живописеца Полигнот, в която преподават първите ѝ представители. Основоположник е Зенон (IV-III в. пр. Хр.). По-известни представители са Сенека, Епиктет, Марк Аврелий.