неопитагоризъм

0
599

(неопитагорейство) — философско учение, възниква около I в. пр. Хр. и получава голямо разпространение в пределите на Римската империя. За основател на неопитагорейството се счита Нигидий Тигул, а сред известните му представители са Аполоний, Никомах и др. Според гносеологическите схващания на неопитагорейците, човешкото знание не е плод на рационална аналитика, а винаги на божествено вдъхновение, предизвикано от спазването на определени норми и мистически техники. Близко е с неоплатонизма, първо, поради еднаквото време на тяхното разпространение и второ, поради заимстването на мотиви от източните мисловни и мистични традиции.