манихейство

0
482

учение, основано от Манес (Мани) в III в. По подражание на първите гностици, Манес се опитва да съчетае в обща и широка синтеза християнството и източните религии. От Библията заема формата на доктрината си, а основата от зороастризма и будизма. Манес допуска вечното съвместно съществуване на двете божествени начала — доброто и злото. Първото дало на човека душата, а второто — тялото. Човекът може да се освободи от злото само чрез познание на истинската наука, донесена от Параклит самият Манес, провъзгласил се за Месия. Последователите са разделени на два класа — слушатели (неофити) и съвършени, и са управлявани от 12 апостола и 72 епископа. Към IХ в. манихейството заглъхва, след което се възражда отново в лицето на богомилите, катарите и албигойците. В България се появява и има своята активност през ХИ в. в лицето на павликяните.