(лат. от санскр. „велик“) — 1. жреци или членове на свещеническата каста у мидяните и персите; заниманията им с астрономия, астрология и окултни науки добиват вид на особено изкуство — магия, поради което им се приписва свръхестествена мощ; 2. тримата влъхви (Гаспар, Мелхиор и Балтазар), които, водени от Витлеемската звезда, отиват да се поклонят на родилия се Иисус — предречения Месия.
Обратно към азбучния показалец