йезуит

0
525

(лат. по собств. Jesus — „Иисус“) — монах от католически орден, основан от Игнатий де Лойола в 1354 г. за покръстване на еретици и в служба на папската власт и феодализма в борбата им против Реформацията. Премахнат от папа Климент Х в 1773 г., йезуитският орден е възстановен от папа Пий VII в 1814 г. Преносно — лицемерен, двуличен човек, който не подбира средствата за постигане на целите си.