исихазъм

0
528

букв. „мълчание, безмълвие“. Мистично учение, чиито податки се намират още в ранновизантийската епоха сред монашеските кръгове в Сирия и Палестина. Като система и доктрина е разгърнат от Григорий Синаит през XIV в. във Византия, а в лицето на Григорий Палама намира богословската си обосновка. През 1351 г., на официален църковен събор в Цариград исихазмът е признат, приет и приложен като официално религиозно изповедание. Бележити исихасти са българските светци Теодосий Търновски и патриарх Евтимий, които доразвиват и дават един разгърнат образ на учението. В основата на исихазма лежи идеята за единението на Бога с човека. За да се достигне до това състояние, трябва да се премине през умствена молитва, съзерцание и екстаз.