Иоан Златоуст

0
495

(ок. 347 — 407) — един от отците на църквата, бележит оратор и писател. Прочутият ритор Ливаний и философът Андрагатий са негови учители. Дълбоката му ученост и стремеж към разбиране и вникване в тайните на битието го отклоняват от светското поприще. Той се вдълбочава в християнската вяра и поема пътя на монашеството. След четири години в пустинята с един старец-аскет и две години в уединение Иоан придобива аскетичен опит и духовни познания и се връща да служи на Църквата. Невероятното му красноречие му дава прозвището „Златоуст“. Бичува безчинствата в двора на императрица Евдоксия, както и сред духовенството. Затова е преследван и умира в заточение с думите: „Слава на Бога за всичко!“ Оказва влияние през вековете както с блестящите си съчинения, така и с величието и силата на характера си. Богословското му наследие обхваща почти всички богословски теми.