Иван Шишман

0
447

(1371 — 1395) — български цар, син на Иван Александър от втората му жена — еврейката Сара. Макар и по-малък от брат си Иван Срацимир (син на Иван Александър от първата му жена — влахкинята Теодора), баща му оставя него за наследник на Търновското царство. Това създава вражда между двамата братя, което е пагубно за единството на България. Иван Шишман поема държавата твърде осакатена поради феодалното разцепление и завладяването на Южна България от турците (1371). През 1388 г. е принуден да сключи мир с турците, които нападат Търновското царство, при тежки за българите условия. Търново пада през юли 1393 г., в отсъствието на Иван Шишман. Предполага се, че е пленен в крепостта Никопол и там е убит.