(букв. „обяснение на закона“) свещената книга на древната персийска религия, приписвана на Заратустра. Ранните версии на Авеста (скрижалите) са изгорени от Александър Македонски. След това отделни части са възстановени по памет. Авестата от сасанидския период (226-651) се състояла от 21 книги, от които само една четвърт, а именно Голямата Авеста и Малката Авеста, са запазени. Голямата Авеста е разделена на три части: 1) Ясна (жертвоприношения) това е най-старата част от Авеста, която съдържа химни и сказания в стих и проза, които се пеят от свещениците по време на церемониите по жертвоприношенията; 2) Висперад или „Всички деди“, която съдържа молитви към боговете; 3) Вендидад или Заклинания срещу демоните. Малката Авеста (Кхорда Авеста) се състои от яшти (кратки химни и молитви) към много божества, включително древни богове, които Зороастър е отричал. В по-късни времена Авеста, допълнена с коментари, започнала да се нарича Зенд-Авеста.
Обратно към азбучния показалец