еон

0
511

термин от древногръцката философия, с който се означава идеята за времето като еманация на божествената същност, а не като отчитане. Още от Платон еонът е принцип на вечността, за разлика от времето. Сътвореният свят е отображение на вечността, а еонът е божествен модус, за който не може да се каже, че е „бил“ или „ще бъде“ — той „е“. Съвкупността от всички еони създава плеромата — божественото пространство, където еоните от своя страна се групират по двойки. Плеромата е съвършената проява на Абсолюта, наречена още Вселенска душа или Слово.