даймон

0
505

(гр. „божествена сила, която разпределя, определя“, „предопределение, съдба“) — божество от по-долен ранг, особена сила, която помага на Сократ да открива истината. Платон във „Федър“ описва даимона като някакъв „гений“, който предпазва Сократ от погрешни мисли и действия по пътя към доброто. Даймонът напътства философа чрез знамения. Това е необходимата ирационалност в иначе рационалните теоретични построения на философа. В „Пир“ Диотима обяснява, че даймонът е посредник между боговете и хората, говорейки им в будно състояние или насън.