Григорий Богослов

0
441

(Назиански) св. (ок.329-ок.390) — виден представител на православните свети Отци. Роден е близо до Назианс (Кападокия). Запознава се с учението на Ориген от магистъра на александрийската школа Дидим. В Атина се среща с Василий Велики и завързва дълготрайно приятелство. Епископ е последователно на Сазима, Назианс, Константинопол, където председателства Втория вселенски събор (381 г.). Уморен от каноническите препирни и борбата с арианската ерес, се оттегля в уединение. Известен е със своите „догматични стихотворения“, както и с 45-те си „Слова“, които се отличават с богата словесност и с поетична реторичност. Някои от писмата му (около 240 на брой) са особено важни за историята на християнството. Прозвището си Богослов получава след произнасянето на пет слова в Константинопол през 380 г., насочени срещу схващанията на арианската секта.