Вишну

0
486

(„виш“ — „слизам, заселвам се“) — един от тримата главни богове на индийската митология, съставящ заедно с Брама и Шива т. нар. божествена триада. В Ригведа се говори за неговите три крачки, които са трите свята — подземен, земен и небесен; в Атхарваведа го призовават като защитник срещу асурите; в Упанишадите се споменава сравнително по-рядко — в Майтри-упанишад короната, на която се крепи света се нарича Вишну. Той е идеал на освобождението; висша обител; край на Пътя, който води към мокша („освобождение, избавление“). Асимилирането на местните вярвания създава концепцията за аватара („слизане, спускане“) — слизане на Божеството на Земята, въплъщение на Божеството в земна форма. Грижата за спасението на човечеството е една от характерните черти на Вишну. Тя е основна линия на поведение във всички негови аватари. В края на Кали Юга Вишну ще се върне отново, яхнал бял кон (символ на висшите духовни енергии) и с пламтящ меч (мечът на словото) в ръката.