Василий Велики

0
481

(329-379) — един от т. нар. „велики кападокийци“ (Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски). Посещава едни от най-престижните школи на тогавашното време — в Кесария, Цариград и Атина. Учи и при прочутия ритор Ливаний. Прозрял изцяло суетата на светския живот, той решава да се отдаде на Бога — раздава наследството си на бедните и приема монашеството, посещава отшелници в Египет, Сирия, Месопотамия и Палестина, развива усърдна милосърдна дейност. В 370 г. е ръкоположен за епископ на Кесария. Води безкомпромисна борба с арианството и другите секти и разколи. Оставя огромно богословско наследство, което изиграва изключителна роля за оформянето на църковното учение. Василий Велики установява реда на църковното богослужение, идеите му са основополагащи за догматиката. Той първи разграничава термините ουσια (същност) и υποστασ (лица) като счита, че Бог има три Лица (ипостаси), които са единосъщни. Единосъщието той изразява с термина ομοουλςια и го предпочита пред ομοιουσιος (подобосъщен), което го разграничава от савелианството (сливане на трите Лица) и арианството (разграничаване на трите Лица).