Алберт Велики

0
477

(1193 или 1206/07-1280) — немски монах-доминиканец, философ, алхимик, учен и един от най-ерудираните свети Отци на Католицизма. Ражда се в благородническо семейство. Обучава се в различни културни средища на Западна Европа. Научните му интереси обхващат различни области на познанието — логика, метафизика, психология, етика, зоология, ботаника, медицина, химия, астрономия, минералогия. Ползвал арабски и еврейски източници. Заради богатата му ерудиция е наречен „велик“. Получава и званието Doctor universalis. По-важни произведения: „Метафизика“, „Кодекс на теологията“, „За душата“, „За причините и възникването на всеобщото“.