При посрещането на XXІ в. Ваклуш Толев формулира Предизвикателствата на Третото хилядолетие, публикувани в брой 2 от 1999 година на списание „Нур“. Там срещаме следната формулировка: всемирна екологична отговорност. Заедно със съзнанието като светлина на очите това е новата святост, с която според Ваклуш Толев човечеството трябва да влезе в Третото хилядолетие. И дава следното пояснение: „Когато призовавам за Всемирна екологична отговорност, говоря за една вътрешна екология, която да приложите. Тогава идеята за жертвата и служението ще разшири вашия кръг от личната защита до социалната ви присъщност, националното ви отговорно битие и Всемирната ви грижа.” 1
Ако се опрем на тълковния речник екологията е наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда. На старогръцки обаче „οίκος“ означава „дом“, означава „къща“. Това е екологията – буквално означава наука за нашия дом.
В идеята за загриженост за своя дом човечеството има своя ден на екологията – 5 юни е световен ден на околната среда, който се чества от 1972 година насам и е най-мащабното събитие, посветено на опазване на природата. Пренасяйки обаче нещата във вътрешния свят на човека, лесно можем да установим, че всъщност ако не е налична у нас вътрешната екология в идеята на властност на Духа над ума, не бихме могли да проявим отговорност нито към дома на душата ни – нашето тяло, нито към външния ни дом – средата, с която сме в допир на мястото на нашето местообитание, нито към дома на човечеството – нашата планета
„Именно Екологията е стражата срещу нашествието както на необузданата човешка мисъл в приложност, така и на тази иначе космична хигиена или драма, за която говорим – потопите. Тя е сигурността на света на човека, на животното, на растенията в околната среда от това, което наричат „тъмни сили“. Това е еко – екобожественост! Значи ние, хората, носим в себе си идеята за съхранение – нашата „къща“, срещу стрелата, срещу куршума, срещу потопа.“ 2 – казва Ваклуш Толев.
Но що е то Екобожественост? Ваклуш Толев дава следното определение:
„Екобожествеността е голямата битка между Универсума и личното божество!”3 И подчертава още: Екобожествеността е безспорна, защото у нас е Бог! Тя не поставя проблема коя религия е най-божествена, а кое знание е най-отговорно и с най-приложна методика в опазването на сътворената божественост.
Именно Екобожествеността е, която трябва културата на Мъдростта да приеме и приложи като концепция на Третото хилядолетие. Защото „бъдещият човек е един зрим теогон, който не се чуждее от своето обкръжение, а съжителства без касти и класи, защото е събожник.”4
Природата е жив организъм със своя имунна система – това е именно нейната божественост. Тя е мировият дом, тя е нашата къща, нашето еко.
Имунната система на Екологията е съжителството природа и човек, а не разделение! 5
Само Учението Път на Мъдростта е в състояние да даде сигурност на имунната система на Екологията.
Трагично е наистина, че човечеството хилядолетия занемарява своя земен, планетен дом и своята лична къща.
Екологията е неизбежна култура на бъдещето!
