Митологията ражда в душата на човека конфликта – да търси божествеността!
Втората Духовна вълна – на Митологията, е битка за хармония. Битка с хаоса, от който след това могат да се извеждат доктрини, може да се създава ред.
Културата на Митологията събужда въображението и от стихиите ражда безсмъртни богове, за да извика в човека потребата от безсмъртие. Тя влага в човека богопочитанието като вяра. Митологията е култура на боговете! Тя е израз на боговдъхновението, което създава многоликите божества. Митологичните богове са стихийни сили, които е трябвало да бъдат овладени, като им се дадат богонаименования и им се направят олтари. Боговете приемат жертвоприношенията и са благодарни, а човекът ги поднася, за да укроти и усвои тези стихийни сили!
Духовната вълна на Митологията носи идеята за цивилизация – демонстрация на човека в себеосъществяване на Физическото поле!
В митологиите са посяти семената на бъдещите култури. Какво оставиха основните митологии като култура в историята на човечеството, според Ваклуш Толев?
Индийската завеща идеята за водачеството (в лицето на Рама) и остави бляна за безсмъртието (с тезата за прераждането).
Египетската материализира идеята за безсмъртието (в пирамидите) и остави бляна за мистериите (с извършваните там посвещения).
Еладската даде идеята за красотата (в изкуството) и остави бляна за необозримия обзор (с легендата за Икар).
За митологиите може да се намери достатъчно книжнина, но недостатъчно интерпретации, недостатъчно вглъбеност в разлистените скрижали на древността. Макар че няма народ, няма цивилизация, няма страна или континент, които да са без своя митологична религия.
Това знание може да бъде само стълба, не и площадка на живеенето ни днес, не и храм на молитвата ни. Стълба, защото в преценката на митологичното мислене има една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката… Тя е добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието на човека.
Културата на Митологията като същност е търсене на божествеността, като образ е въображение!
