Изложение от Кирил Коликов, Главен редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта
Идеята да разгледаме тази тема е, за да се даде една по-цялостна представа за това що е Доктрина на Живота в Учението на Мъдростта.
Учителя Ваклуш Толев дава в Учението си силен акцент на Живота и в книгата си „Духовните дарове на България”, част 2, написа: „Културата на Мъдростта като стратегия е знание за Живота!” Ето защо още първото изречение в обръщението *Към читателя *в нулевия брой на авторското Му списание „Нур” е:
Само Животът е непобедим, другото е сенки на отживяна актуалност!
Дори Молитвата на Мъдростта започва с Отче наш, … Научи ни, живи да бъдем в тебе. Живи да бъдем в тебе е стремеж към сливане с Космичния Живот, казва Ваклуш.
За пръв път Духовната вълна на Мъдростта ни облива с енергии не за съществуване, а за живот – живее само Бог, човекът съществува! След Вълните на Сътворението, Митологията, Правдата и Любовта, Мъдростта е петата Духовна вълна и е начало на възходящия клон на еволюционното въздействие на Вълните. По посочените от Христос духовни стъпала – Път, Истина, Живот, тя е Пътят. А всеки, който върви един път, трябва да знае кой връх ще стигне и какви трудности ще трябва да преодолее.
Доктрината на Живота е едно цялостно схващане върху Живота; една система от знания за Живота, от която могат да се изведат различни теории. Учителя Ваклуш Толев е разгледал четири основни теми от тази доктрина:
- Живот и Смърт – в списание „Нур” 1/1994;
- Книгата на Живота – в списание „Нур” 3/1999, 1/2000;
- Дървото на Живота – в списание „Нур” 1/2015;
- Послание на Живота – в книгата „Беззаветен Завет”;
- Животът и Смъртта в Учението на Мъдростта са разгледани много задълбочено.
Живота Ваклуш разглежда в два аспекта:
- Невидим – безмерност, която присъства и в Нощта на Брама; съществува и преди Сътворението; единственият непреходен израз на Бога.
- Видим – приложен Бог в Еволюцията; Богоприсъствие, което одухотворява и развива формите; образ на Бога, който е преходен във всяко поле.
Смъртта Ваклуш определя като: Преход на подобието към друг живот; поведение на индивидуализираната духовност; пулсация на безсмъртието.
Без смърт, която ражда безсмъртие, не може да има Живот, казва Той**.** Защо? Защото безсмъртието на Бога в човека е безсмъртие и на човека, но слизането във Физическото поле носи проблема с връщането. Затова е необходима смъртта – да разрушава и да освобождава.
Книгата на Живота в Учението на Мъдростта се определя като: съзнанието на Бога в човека; Диханието, материализирано като олтар на иманентния Бог; скрижалът на всички осъществени духовности в човека.
Ваклуш говори за три книги:
- Книга на Съществуването, която е в границата между Физическото и Астралното поле и е на биологичния човек – там сме себе си.
- Книга на Акаша, която е в границата между Астралното и Менталното поле и е на индивидуализирания човек – там сме Себе си.
- Книга на Живота, която е в границата между Менталното и Причинното поле и е на одухотворения човек – там сме Себе Си.
Сътворителят първи е писал в Книгата на Живота с Диханието Си; после в нея са вписани всички божествености, които са съпровождали човека; накрая събуденото Божество в човека започва да пише в Книгата на Живота. Така че в нея е сакралното знание, с което човекът се обожествява.
Книгата на Живота е новият олтар – не вън, а вътре в човека!
Дървото на Живота в Учението на Мъдростта е Мирова енергия за осъществяване на вечност и Единосъщие. Вечността е идея на статиката, Единосъщието – на динамиката!
Само когато достигнем Причинния свят можем да вземем плод от Дървото на Живота, който е осъществената Божия човечност чрез Човешката божественост.
Идеята за събожника, дадена от Учителя Ваклуш, е енергията, която в Мъдростта осветява пътя към Дървото на Живота.
Посланието на Живота е Заключителното Послание на Планетния Логос в стълбицата от 30 Послания, ниспослани от Ваклуш. Между Въвеждащото Послание – за 1977 година, и Заключителното Послание – за 2006 година, са дадени 28 Послания, разпределени в седем периода по четири. Всеки период е едно еволюционно стъпало за човека – бог в развитие.
Изведохме, че:
- Първи период е за духовно пробуждане.
- Втори период е за освобождаване от минало.
- Трети период е за овладяване на мисълта.
- Четвърти период е за утвърждаване Учението на Мъдростта.
- Пети период е за служение като Дете на Деня.
- Шести период е за осъзнаване като зрим теогон.
- Седми период е за свързване на Божията човечност с Човешката божественост.
Заключителното Послание – на Живота, е надеволюционно. То надхвърля човешките мисловни възможности и може да бъде уловено цялостно само с прозрение. Изведено е като Откровение от дълбините на Мировото съзнание и е енергия за осъществяване на Живота!
Посланията не са писмена на човека, а откъснат плод от Дървото на Живота, казва Учителя Ваклуш.
Части от изложението са представени на 29 юли 2018 г, в беседата при откриване на семинара, 2-ри Събор от ІІІ-ти цикъл Събори на Общество Път на Мъдростта.
