На Ваклуш Толев
Като хляб насъщни ти си ни потребен. Като боров въздух от родопски дробове. А словата ти са – на вълната гребен, с Мъдростта – родителка на всички светове.
И чрез тебе вкусих знания предвечни от синтез на древносвитък с „Нови небеса“. И да бъдем, искаш, с радост неотречни, да живеем на събдата свята със гласа.
В сън предутринен – нерядко теб сънувам във присъствие на дивен мир – дълбок и жив. И чрез мъдрото ти СЛОВО с плам будувам, щом окриля ме със радост твоя Дух щастлив!
Тони Дойчинова, „Стълба от коприна“, с. 61 19.12.1998