На 27 април 1866 г. в Трявна е роден Пенчо Славейков — Прозрението на българския гений, един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени чрез прозрение за предназначението им от Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев.
На Пенчо Славейков
- На робска нощ под свода черен,
- за участ царствена роден,
- кат слънце тръгна ти — уверен,
- към подвига на своя ден.
- И хвърли зрак в предел безплоден,
- де гаснат болно лъч по лъч,
- де всеки трепет благороден
- замира в кипналата злъч.
- Там тма слепци обезумели
- към теб похулен рев изви —
- презрений хищно те прицели
- и нищият те уязви.
- Но, жрец и воин на живота,
- ту благ, ту огненожесток,
- ти горд възлезе на Голгота
- и не отрече своя Бог.
- Сам си съдбата изпревари
- и там, де нявга на скръбта
- димяха черните пожари,
- днес светят мощ и красота.
- Че ден за химни ти дочака,
- дочака жътва в своя ден —
- и като слънце слезе в мрака,
- от блясък царствен озарен.
Димчо Дебелянов
“Този, който може да каже, че един Димчо Дебелянов е песимист, проявява явно незнание за тайните на поета – мекотата на мъката, с която иска да отхвърлите булото на измамата! Или оная ръка, която може да бъде равна по писане на Омир, каквато е на Пенчо Славейков. Даже в някои от своите картини е по-мощен от Омир – мощен и масивен като канарата, която е дала на Моисей вода, за да напои своя народ. Пенчо Славейков! С какъв замах и с какво проницание можа да види:
“Бог и България – единство в двойна плът!”
Ваклуш Толев
