9 май – Ден на Европа! Ден, на който издигаме знамето на общностното единство на Европа, преутвърждавайки основанията на Декларацията на Шуман – идеалите за мир, солидарност, свобода да се вградят в темелите на Европа като нова гео-политическа формация след Втората световна война и в ценностните и мирогледни устои на народите в Европа. В позитива на това единство ние отново преосмисляме потребата за солидарност и хармония между народите в Европа, давайки си и равносметка, че общността ни не бива да бъде мислена като завинаги добре свързана и окончателно определена. Преплитането на различни традиции и езици, на множество национални култури и държавно-политически модели на управление обогатяват идентитета ни и се явяват мощен модератор на общностния живот в търсеното единство, добре артикулирано в самото мото-символ на Европейския съюз: Единни в многообразието (на латински: In varietate concordia). Така стремежът за насърчаване на единството между народите на Европейския континент е свързан и с преобразуване на собственото локално „ние“ (народностната и национална самоличност) към по-общо състояние на „ние“ (европейците) въпреки и даже – поради различията. В книгата „История на религиите“, „Езотерични школи и мистични учения“, част 1, с. 212, Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев казва:
Единството не е в това, че няма различие – единството е в Бога, Който осъществяваме!
Европейската идентичност, такава каквато я познаваме днес, е немислима без християнския поглед към човека и света. Всъщност благодарение на тържеството на християнството феноменът Европа получава нови мирогледни и ценностни устои. Утвърждавайки идеята за личността, християнското познание на човека настоява и за една нова мяра в културата на човешките взаимоотношения, в чийто център залягат идеите за обичта към врага и прощението, за издигане на духовното пред кръвното родство, демонстрирани чрез личния пример и жертва на Иисус Христос. Погледнато в общ план, тези базови идеи-образци на идентичност полагат нова основа за човешкото самопознание, катализирайки потребата от преодоляване на органичната зависимост на човека от расово-популационните, етнокултурни и кръвно-родствени маркери-сигнификатори на общностна идентичност. И тук се състои собственото значение на християнския поглед към човека – той „атомизира“ представата за „Аз“-а до личностна идентичност, като едновременно с това проектира нови, универсални измерения за протичане на човешките и общностни отношения, основани на идеите за обичта и единството между човеците като „Божии чеда“. Християнската парадигма безапелационно утвърди потребата и възможността за божествено осъществяване на човека като „венец на творението“, сравнимо със съвършенството на неговия Бог-Творец:
Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
(Матей 5:48)
Днес в духовния и обществен хронотоп на Европа е фокусиран един нов, съвременен духовен поглед от Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев. Метаезикът на този нов поглед застъпва необходимостта от едно ново метафизично и познавателно отношение към човешката идентичност и предназначение, в основата на които стои разбирането за произхода на човека и същността на човешкото естество. Метафизичната теза на Ваклуш Толев човекът е бог в развитие е обоснована системно от позициите на неговата оригинална Доктрина за йерархия на Духовните вълни. В метафизичен план въпросната доктрина е без аналог в теологичната и антропологична проблематика, като предлага необходимостта от допускането на една принципно нова гледна точка за универсално измерение на връзките Бог-човек и човек-човек. В контекста на нейните концептуални постановки основополагаща е авторската идея за Божията човечност и Човешката божественост, вербализирана от Ваклуш Толев като изходно начало за връзките Бог-човек и човек-Бог и екзистенция за развитието на човека.
Едни от основните центрове, около които Ваклуш Толев развива своето Учение, наречено от него Път на Мъдростта, това са концепцията Няма зло, има нееволюирало добро и идеята за събожника, които в авторското гледище са определяни като метафизична основа, същност на неговото Учение. Авторското понятие събожник Ваклуш Толев обосновава не само като продължение на Христовото обичай врага си, а и като отправна точка за ново субстанциално единство човек-човек и човек-Бог. Той казва: Няма враг, има събожник! Този нов духовен фокус на Ваклуш Толев – Учението Път на Мъдростта, представлява един съвременен български принос в идентитета на познанието на човека за човека и връзката му с Бога.
Съзнанието за Новия свят се определя предимно от духовните водачи, които прозират живата мяра за духовното преобразяване на човека и формират неговото развитие. Ако Зевс формира митологичната „реалност“ на първата Европа, предопределяйки ѝ сякаш съдбата да бъде постоянно „отвличана“, „завладявана“ и многократно „преразпределяна“, то Христос ѝ дава друг „център“ и полоса за човешки и общностен интегритет на основата на всеобединяващата сила на Любовта. Днес Ваклуш Толев чрез Учението на Мъдростта вгражда в интегритета на различията на съвременна Европа една нова духовна мяра на взаимността с идеята за събожничество.
Нека почетем 9 май като Ден на Европа, издигайки на пилона на нашето единство знамето на общността ни, като позволим в душите ни да затрепти химнът на Европа „Ода на радостта“ с една нова молитвеност – молитвеността събожник!
