„Йерархията на човечеството е дело на Мировите Учители!“
Ваклуш Толев
На 27.11.2013 г. Учителят Ваклуш се върна в Мировостта – Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението! 27 ноември приемаме за Ден на Мировия Учител!
Защото:
- Учителят идва от Мировостта и се връща в Мировостта – Всемирността е Неговото битие;
- Учителят е една Мирова душа – Учителството е история без Автор;
- Учителят не трябва да се ограничава само в Учението на Мъдростта – Аз и Той сме едно!
Нека този Ден се приема като признание на Мировостта от планетните поселници, независимо от техните вярвания! Светът винаги ще има нужда от Бог и от Божии пратеници, прокарващи духовни бразди.
Преди хилядолетия св. Йоан Богослов започна своето Евангелие с думите:
В начало беше Словото,
и Словото беше у Бога,
и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлина на човеците…
Учителят на Мъдростта Ваклуш ни учи:
Словото е приложната воля на Отца в битие земно!
Несменният, Който дава Своите пулсации за нашия живот, Планетният Логос, е винаги с нас. Защото Той е взел участие в Сътворението, Той е дал Своето Дихание, Той е сътворил човека. Милиони години е работил от хоризонталния гръбнак да направи вертикален, за да можем да приемаме Вечността. Т.е. Той, Логосът, да може да изпраща Своите послания и те да стават плът – чак до тази физическа планета, до физическото поле. Оттам нататък Той, ведно с Всемирността, създава градацията на Духовните вълни, чрез които ние в една взаимност с Него се напътваме към Божието лоно.
За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината за йерархия на Духовните вълни, като свързва както личното и социалното, така и Мировото битие на човека с тях.
За Духовните вълни Учителя Ваклуш казва:
Духовните вълни мащабно овладяват човечеството и са единици на хилядолетия. Една Духовна вълна не е проблем само на отделен изклас, а на хилядилетно живеене в идея на бъдност, която безспорно трябва да изгради и зримо настояще.
Първата духовна вълна осъществява Сътворението на света и човека. Бог, за да реализира своето сътворение, трябва да се събере, да даде място и на човека. А човекът пък трябва да роди търсене в душата си чрез въображението за Бога.
Втората духовна вълна е на митологията. Тя дава път – търсене и въображение; тя носи идеята за култура и цивилизация – демонстрация на човека в себеосъществяване на физическото поле.
Третата духовна вълна – на Правдата, започва да ражда религиите. Принципът за доброто и злото влиза в живот, влиза измеримостта правда – неправда. Правдата е размерност между вибриращата плът и законите, писани в нея.
Четвъртата духовна вълна – на Любовта, внася една нова мярка – да простиш и да обичаш врага си. Тя ражда идеята за единството, сублимирана в най-върховното – Аз и Отец едно сме! Аз и Отец едно сме е привършена йерархия – осъществено единство.
Петата духовна вълна – на Мъдростта, носи принципа на познанието. Не прощението, а знанието! Човекът няма да се развива със съпоставките добро и зло, а чрез идеята злото е нееволюирало добро. Мъдростта е усвояване на света чрез прозрение; живот чрез интуицията, който води до Истината, а Истината – до Свободата.
Шестата духовна вълна е на Истината. Истината ще ви направи свободни, рече Христос.
Седмата духовна вълна е на Свободата. А Свободата е живот в Бога!
Духовните вълни са степени в усвояването на Бога!
Различните Духовни вълни не си противоречат – в еволюцията няма противоречие, а развитие!
С Правдата научихме полюсите, с Любовта научихме прощението, с Мъдростта учим святостта на признанието за прозрение, а с Истината ще приготвим живота си за Свобода.
До настоящия еволюционен стадий в битието на човечеството са ясно изявени четири от седемте Духовни вълни.
И макар да изглежда, че създават противоречия в религиозния бит на човечеството, всички религии имат един Първоизточник, но са израз на различно стъпало в усвояването на божествеността.
В Третото хилядолетие в битието на човечеството навлезе нова Духовна вълна – Вълна на Мъдростта. Тя е прокламирана от Ваклуш Толев и влага Знанието в човека – знанието на прозрението!
Учителят Ваклуш ни учи:
Всяка Духовна вълна има свой Логосен родител. Деянията на Логоса в идеята на водителство на съответни Духовни вълни (когато са в наличност и са облекли една личност) стават след това Учения. Ученията се дават първо като послания на Отца и след това от Личност, готова да пренесе тайната на Знанието!
Учителите идват като необходимост от Мирови учения, които водят в Пътя до Вечния! Учителят е една Мирова душа! С какъв образ е пред учениците, пред човечеството – това е наименование. Като служители на Вечната Всемирност, на Мировия Логос – Учителите нямат нужда от звания, от имена.
Имената на Учителите са необходимост на човечеството.
Учителят трябва да бъде изживян като пример, като концепция и като Духовна вълна.
Мировият Учител демонстрира като индивидуализирана възможност неиндивидуализирана Духовна вълна!
Мировите Учители излизат от своята орбита на личност и отиват в Мировостта.
Мировият Учител също има своето посвещение, но Негов Учител е Всемирността, Неговият Бог е Космичната цялост.
Само образът на Човека, Който е живял човечеството (както го направи Христос, както са го направили всички Мирови Учители) може да покаже как се осъществява Бог, как се живее Бог и как се служи на Бог!
И неслучайно чрез Евангелието на св. Йоан Богослов до нас е достигнал изразът: И словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина…
Божествената огненост, силата на Отца в излива Му на Слово, стана плът и плътта бе Човек, Който живя между нас…
Всемирният Логос, този вечен Пътник, Който с нас открива живот, е в основата на всяка Духовна вълна. Това става, когато Той демонстрира Своето присъствие в реалност.
И ако един тотемен свят няма имена на ученията, впоследствие вече идват Рама, Кришна, Заратустра, Конфуций, Буда, Моисей, Христос…
Божиите пратеници са идвали и пак ще идват да носят нови учения и нови Духовни вълни.
Защото: На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!
Аз съм Пътят, Истината и Животът! – рече преди 2000 години един Син Човечески и Син Божий.
Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! – ни завеща Учителят на Мъдростта Ваклуш.
Нека утвърждаваме Мъдростта и умножаваме светостта!
С главнята на Мъдростта нека от личния си дом тръгнем към Мирово служение!
Нека бъдем неотречни в своя обет: Мъдростта – живот!
Нека направим Учението своя житейска съдба!
Нека дадем Знанието на Учението Път на Мъдростта!
Да благодарим на Мировия Учител, че остави Път на света и се жертва като благодат!
Да благодарим на Учителювата дейност, която съпътства историята на човечеството!
Да благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня!
