И днес звучи тържествено „Върви, народе възродени!“. Отново сме издигнати и вдъхновени от подема на химна, носещ „националната сила в душата на българина“. И гордостта му, защото само в българската култура има Златен век на книжнината (IХ век), белязал духовния ни живот столетия напред.

Според Ваклуш Толев, княз Борис – Покръстителя, създава стратегия за култура, а Цар Симеон – Просветителя, с неговата Pax Symeonica (Симеонов свят), създава стратегия на култура. Това вече не е просто история, а съзнание за историзъм.

По време на Симеон – готвен за жрец, но станал цезар – чудесно се съчетават двете тенденции в развитието на държавата, а именно – огромна територия, а върху нея с упорен труд и Боговдъхновение е засаждана чрез буквите култура, която дава плодове и храни духа на народа ни в неговия предначертан път. Паисий казва: „Имали сте: царе, папи, патриарси…“ Ние знаем: имали сме книжовни школи – Преславска, Охридска, Търновска. Имали сме творци: Черноризец Храбър, К. Преславски, Йоан Екзарх… Имали сме и имаме творби: Похвални слова, „За буквите“, „Небеса“, „Шестоднев“…

Сред тях е и „Азбучната молитва“ на Константин Преславски. Нека чрез поетичния превод на Емануил Попдимитров да я „чуем“ с почит и в безмълвен досег до Великото!

„Азбучна молитва“

Азбучна молитваКонстантин Преславски

  • Аз се Богу моля с тези думи:
  • Боже-светотворче, що създаде
  • Видим свят и дивен свят невидим!
  • Господ-Дух прати ми ти в сърцето,
  • Да ме лъхне с пламенното слово –
  • Ето в правий път да тръгнат всички
  • Живи в твойта заповед пречиста!
  • Знам, законът твой е жив светилник
  • И в пътеки светлина нетленна
  • Към евангелския дар възжаждан.
  • Литна днес и славянското племе
  • Милостта на кръста твой да търси…
  • Но на мене, който моли помощ,
  • Отче, Сине и пресвети Душе,
  • Просещ – твойто слово дай ми.
  • Ръце вдигам да получа мъдрост,
  • Сила, що обилно от небето
  • Ти даряваш на вси твари живи.
  • Упази ме ти от горда злоба
  • Фараонска, изцели ме, дай ми
  • Херувимска сила шестокрила,
  • Царю на царете! Да опиша
  • Чудесата твои вдъхновено,
  • Шествувайки пак по пътя славен,
  • Що учителите двама, вечно
  • Юнни, начертаха… Да направя
  • Явно твойто слово за народа!
  • НА СВЕТАТА ТРОИЦА ПРОСЛАВА:
  • ВСЯКА ВЪЗРАСТ НЕЙ ХВАЛА ВЪЗДАВА!
  • И НАРОДЪТ МОЙ ОТЦА И СИНА
  • И СВЕТИЯ ДУХ ВЪЗВЕЛИЧАВА –
  • ДНЕС, ВОВЕК ВЕКОВ И ДО АМИНА!

За този поетичен текст Ваклуш Толев казва:

Това е нещо ненадминато. Аз само като чуя за „Азбучна молитва“ и не мога да се съвзема. Отделен е въпросът колко красиво от старобългарски е преведена от Ем. Попдимитров.

„Константин Преславски дава на буквите мистична сила. Няма в културите, няма и в религиите някой да е създал „Азбучна молитва“ – казва Ваклуш Толев.

Творбата изразява вярата на автора ѝ в Бога. Прославя Го. И „моли помощ“, за да опише „чудесата вдъхновено“. Със своята въздейственост този текст показва силата на златната книжнина. Обяснява нейното значение, така щото и след 5 века (през XIV век) Патриарх Евтимий – Мистика воин, продължава да осъществява стратегията на култура. Това е предпоставено и от знамението на неговия учител в исихазма – Теодосий Търновски, който след свое видение казва на тогава още младия Евтимий, че вижда Отечеството в кърви, а него – „удостоен с вериги и с апостолско гонение“.

През своя живот Евтимий Търновски полага огромен труд, за да съхрани духа на народа чрез културата. Прави езикова реформа, многобройни преводи, оставя художествени писмена, наречени „плетение словеса“…  Така книжнината е в състояние да бъде съкровищница и се ползва във времената на изпитания, за да не чезне вярата в Бога и България.

Според Ваклуш, исихазмът и Евтимий правят „предвара на злото“. А стоицизмът в душата на българина му помага да съхрани вяра, език и народност. Те възкръсват през Възраждането – друг апотеоз в нашия белязан исторически път!

Нашата култура, започнала още от далечния Златен девети век, пази народа и неговата национална свяст през дългите векове на робство. Но България, като „държава на Духа“ (акад. Д. Лихачов), дава тази култура на света. И сега продължава да я дава! Защото тя има криле за бъднина.

И нашият възторжен химн, в който кръстосваме „дух с огнен меч“ и прославяме „науката – слънце“, се слива с оптимистичната сила на Европейския химн по Шилеровата „Ода на радостта“ с призива:

„Прегърнете се, о, милиони!“

2 COMMENTS

  1. Страхотно попадение – благодаря на Диана на статията! В „Азбучна молитва“ има всичко, от което има нужда културата ни и в момента.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

16 − = 9