В радостен час битието на Логоса излива Своята Космична сила като благодатен дар на будност и служение. Призовано е Всемирното Братство да събуди отговорна тревога за мир! И Планетният Логос рече:

Деца на Слънцето на Път сме!

  1. Поведете човечеството по благословения Път!
  2. Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото!
  3. Отворен е новият храм — там има: олтар, трон и жезъл — чакаме Вашата жертвена дързост!

Господи!

  1. Дай ни свобода от страх за принадлежност!
  2. Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!
  3. Поискай, Господи, послушание, което ни освобождава от себичност!

Амин!

Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!

Посланията на Планетния Логос определят (без да ограничават) вашето жизнено приложение. В миналите Послания от периода утвърждавахте Мъдростта, хранихте и приютявахте, а в това Послание (за 1993 г.) имате будност и служение — като същност, и отговорна тревога за мир — между всички. Защото Космосът не може да се лъчи и не може да не вижда болката на човечеството.

Призив: Деца на Слънцето, на Път сме!

Бяха извикани Децата на Божията Воля, след това бе време за Децата и сега са призовани на служение Децата на Слънцето. А Слънцето е сбор от изживени духовности!

Ние излязохме из пелените на еволюционното самосъзнание в битие, за да сме в Път, защото Слънцето ни е призовало, защото Отец ни благославя! „С какво ние можем да помогнем — ще каже някой — какво сме ние в сравнение с Космичния Логос?“. Самият Той — това сме ние! И ако Логосът е възжелал една наша молитва или една наша мисъл да сътрудничи в тревожен час за мир, ние сме длъжни да създадем такава духовна енергия, за да може да помогнем на себе си и на света.

Логосът е приложен Бог в живот, а човекът — осъществяващ се логос на Земята!

В трите генерални истини — Повеленията, Посланието дава своя духовен глас.

Повеление 1. Поведете човечеството по благословения Път!

Когато Словото става плът, то трябва да се изяви в един Път на служението. Този Път има своите повикани ученици, нелъчени във вековете (ако някой мисли, че случайно е отишъл някъде, се лъже). С хилядолетия има сбратимяване, което е пръскало своите лъчи, своята взаимност. И в края на краищата, когато трябва да се раздуха жаравата на едно служение, за да дойде пламъкът на определена духовна идея, тези Божии деца се събират в едно духовно ядро. Събират се в ученичество, в един подвиг на апостолство, събират се онези, които се наричат „първовестници“. Това са т. нар. първи лястовици на една пролет — пролетта сега на Мъдростта!

Йерархията върви — първо, както Христос казва, е Пътят, след това идват Истината и Животът… Сега е Пътят — Пътят на Мъдростта — за да се премине в една друга сфера. Не легитимацията, че се съществува, а тайната, че се знае! А това значи да се научите да четете новите послания, молитви и откровения. Другото е информация, с която се пилеят енергиите на Божията откровеност.

Път без будност и благослов не се ходи!

Повеление 2. Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото!

Миналото е най-страшният вал, който човешкият крак трябва да надкрачи. Най-трудното е именно прощението с онова, което е останало, и чиято битнина има много подчертано вътрешно присъствие у нас. Това е миналото ни съзнание — навикът да стоим в един и същи дом, в един и същи храм; да палим едни и същи свещи, да се кръстим пред една и съща икона…

Тревожно е, наистина е много тревожно и много тежка е борбата между минало и настояще. И тук ключът е не настоящето като осъзната необходимост, а въображението за бъдещето. Ако предоставим ключа само на настоящата необходимост, трудно можем да проявим смелостта си, така че да направим забрава. Не, ние в настоящето ще я изживеем, ще изгорим част от миналото. Но най-великото е, когато поставяме проблема за бъдещето. Настоящето е борба, но бъдещето дава Мъдростта! Тя е, която може да ни освободи от трохите на миналото.

Човечеството трябва вече да преценява добродетелите си със светлината на знанието, което Мъдростта носи. То не е влизало досега в скàлата на възпитанието на човека. И затова Учението Път на Мъдростта прави най-колосалното отрицание на миналото — най-колосалното, защото сменя гамата на Добродетелта с диоптрите на Знанието!

Интензивността на Знанието, пораждащо душевната ни будност като съзнание, може да ни даде смелост да се освободим от миналото. Но когато говорим за трохите на миналото, не трябва да казваме с отрицание тази фраза. Трябва да се разбере, че тези трохи преди това са били хляб на живота. Яли сме хляба на Любовта, яли сме хляба на Правдата, на Митологията, яли сме хляба на оня егоцентризъм, който ни извежда из пещерата, за да станем Его, Азовост. Логично е да имаме своето признание, но много по-необходимо е във въображението за бъдещето да не се връщаме назад, а да търсим неходени простори!

Христос извежда човека от Ада и му дава Небесни простори. Ние трябва сега с Мъдростта да имаме знание за усвояване на полетата в Небесата, и то като едно вътрешно битие. Това, което сме събрали, за да послужим на будността на времената, трябва да го изживеем и да го осъществим като вътрешен живот!

Във въображението за бъдещето не се връщайте да събирате трохите на миналото!

Повеление 3. Отворен е новият храм — там има: олтар, трон и жезъл — чакаме вашата жертвена дързост!

Човекът, като йерархия след индивида, прави своята планетна култура. Но безспорно е, че сега има нужда от един нов храм. Защото съхранението на една култура иска образец. (Зависи, разбира се, с кое сетиво го приемаме и с кои измерения го оценяваме.) Тогава какво е сега новият храм; какво е олтарът, тронът и жезълът?

Новият храм е човекът бог в развитие!

Тази идея предполага смяна на олтара, на трона и на жезъла, които държахме вън от себе си. Защото трябва да управляваме своята душевност, своята мисловност, своите желания и своята физика. Нашето тяло е храм Всемирен и в него са поданиците — личностите, които сме минали в преражданията; в него са и бъдещите богове, които трябва да осъществяваме. И когато в този храм направим олтар, Вечният ще може да дойде да извърши Своето светителско моление! Тогава ще седнем на трон, за да ръководим една еволюция, или да дадем повеления, с които човешките души, умове и сърца ще се осъществяват…

Олтарът е символ на служение Божие! Сега трябва да го открием в себе си. Той е Книгата на Живота у нас и там трябва да вършим своята велика литургия, своята благодарственост. Ако не сме благодарни на своя Бог, не можем да служим преобратно и преобновяващо. Олтарът е предпоследната спирка на човека-бог и без служение там няма да осветим плътта на новия храм!

Олтарът е мястото — от тотемното до съвършеното, пред който се колени; това е мястото, където посветеният служи; това е мястото, където се преобратяват даровете, та човек и Бог да бъдат едно. Затова в него не всеки може да влезе. Мнозинството влиза в храмовете, но само първосвещеникът има право да свещенодейства в олтара. Там е съхранено ковчежето — Заветът на света; там са скрижалите на недокоснатата още Мъдрост!

Тронът е символ на отговорността да се ръководи! Да се ръководи сега, това е да се акумулира енергията на развитието, която Мъдростта дава.

Тронът е символ на душевната цялост да се управлява личната, социалната и духовната градивност на човека в сътрудничество на еволюцията. Това е, което лежи в основата на династиите, на фараонството, на цезарите… а сега и на държавниците.

Всеки е премного отговорен за трона — било за социалния, било за Мировия. А отговорността е да не се илюзира будността в управлението. Който не може да опази будността, на него му липсва отговорност, и безспорно тогава тронът му може да бъде сринат. А когато човекът няма трон, това значи, че душевната му цялост няма къде да отстои живот.

Ако за олтара е необходимо от Лъча на Молението да се вземе жрец, то за трона е нужно да се потърси цезар, който е от Лъча на Жизнелюбието.

Най-висшият дар обаче е жезълът. Жезълът е символ на духовна власт! Жезълът, кадуцеят, има две крила — власт и известие. (Той е големият атрибут на великия Хермес, който посвети Египет.) Този, който не знае на кой олтар да служи и на кой трон да седне, няма да знае как да упражни и властта на жезъла.

Това е, което трябва да осъществите — да тръгнете на Път! След като сте достатъчно нахранени от трапезата на Мъдростта, да не се обръщате назад в чувството на несигурност и да не насищате глада с трохи; после да минете през личния и през социалния олтар; да седнете на личния и на социалния трон; да вземете личния си жезъл, за да можете да укротите в себе си поданиците — желанията и мислите; да вдигнете чашата на всепричастието, за да можете да кажете, че сте Синове Божии. Затова се иска само едно нещо — дързост! Колко малко се иска — жертвена дързост

Това чакаме — не възхвала и награда. Наградата е дързостта. А тя ще бъде несмутена, ако изграденото ни самочувство за тази дързост е жертвено. Сега дързостта е да счупим черупката на довчерашното, за да вземем плода на Мъдростта!

Дързостта прави човека мъдрец, мъдреца — Учител, Учителя — Син Божий, а Синът Божий, в служението Си за Всемирността, става Бог!

Исканията имат повече нравствена градация и приложна молитвеност.

Искане 1. Дай ни свобода от страх за принадлежност!

В човешката душа винаги ще има един страх, когато тя надкрачва прага на всекидневието и влиза в храма. Тази промяна е доста смутителна, затова е нужно свобода от страх за принадлежност. Когато искате да излезете от себе си и да принадлежите някъде, трябва наистина да имате свобода от страх.

Ако някой, поради принуда или за благо, което мисли, че ще получи, в нечий дом отиде — това е не свобода, а съображение. Съображението няма дълъг път, защото на средата някой ще ви предложи по-добри условия, което може да ви накара да смените посоката. Ето защо трябва да направим в себе си естествената промяна, която е вложена йерархия в душите ни, която е пласт от рудата на голямата стойност.

Човек трябва да намери един момент на лична изповед, за да потуши страха си — дали да принадлежи, или не. Страхът може да го тласка от единия бряг до другия, но той трябва да знае, че течението е, което определя битието. Трябва да принадлежи само на течението, макар и да има съблазънта на цветята от брега — ляв или десен. И точно това е дадено в мита за сирените, които са примамвали моряците. И за да не се съблазни, Одисей поисква да го вържат в кораба. Не позволявайте да ви вържат, защото сте съблазнени от песента на сирените…

Страхът е формула за обезбожаване, дори и за обезчовечаване!

Искане 2. Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!

За Христос е казано, че „поучаваше с власт“. Ето това можем и трябва да поискаме — властното Слово в служението си. А кога и как ще го употребим, ще ни кажат зазоряването, пладнето, заникът. Един в зазоряването ще отваря път, друг в пладнето ще пече благодатния хляб за причастие на следовниците, трети на заник ще ги отведе от царството земно към царството Небесно. Затова Словото трябва да бъде властно. А кой ще ви го даде? Будността, че искате от Бога и че сте богове в Път!

Щом имате една определена принадлежност, щом имате едно очертано битие — а то е вече посочено в Духовната вълна на Мъдростта, тогава логично е да кажете: Мъдрост да води дните на нашето служение! Но за това е необходимо смирение. И Христос го изрази. Служението е смирение до смърт в неизмеримостта на мистерията Аз и Отец едно сме!

Всеки може да върви един голготски път, може да направи едно разпятие, едно смирение до смърт и винаги това да минава размера на неговата вместимост, за да бъде, макар и в своя храм, Всемирен!

Така че, когато искате да служите на битието на Учението Път на Мъдростта, не се опирайте на валентността си — създавайте нови валенции!

Словото на Мъдростта е лъч от дъгата на интуицията!

Искане 3. Поискай, Господи, послушание, което ни освобождава от себичност!

Послушанието като свобода… А хората в идеята на послушанието виждат унижение, че стават покорници. Послушанието се счита като липса на личност. Не!

При митологичните богове наистина намираме липса на изградени личности, въпреки че те са обособени в своите тронови действия. Но между олимпийските богове има една формула — излязлата от главата на Божеството е богинята на мъдростта Атина Палада. Виждате какво потвърждение, че Мъдростта трябва да се изживее! Тогава нашето основание да наречем Учението си Път на Мъдростта е да създадем друга трайност в идеята на метаморфозите на онова, което има пълнотата на жизнеността.

Поискай, Господи, послушание е върховен момент в служението и за него има само един олтар — Всемирността! Човек може да осъзнае себе си като частица от Всемирното съзнание и послушанието няма да го унижи, а ще го направи свободен — свободен от себичност. Няма по-голямо достойнство за човека от пробудената душевност и няма по-голяма дързост от победата над себичността си, за да се освободи! Тогава поисканото послушание го прави вече съратник на служение, по-голямо от неговото лично предназначение, служение на една Синовност, която е Божия надежда — Синовност, която е потребна не само заради личното постижение, а и за Всемирната промяна.

Тази молба — Поискай, Господи, послушание… лежи във всички пътища за съвършенство. Защото послушанието е енергията на готовността за жертва! Послушанието не е губене на личността, а прилагане закона на доброволната жертва! С него човек предоставя цялата си същност, за да може да извърши победа над Себе си.

Освобождението от себичност не е себезаличаване. Себичността е да сте дали път повече на моментното, или само на едноактното си съзнание, вместо на своята духовност.

Когато се освободите от себичност, вие сте Той!

Посланията на Планетния Логос са една нова характеристика на битието и Мировата култура. Те имат индивидуален образ, но в същото време са съставка от плътта на новата Духовна вълна на Мъдростта.

Посланията са молитвата на Бога към човека!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

2 × = 18