Няма враг – има събожник!

Иисус Христос рече: Обичай врага си!  Но дори това  е насилие, което  оставя неудовлетвореност в душевността на човека. Защото, макар с пожеланието обичай, клеймото „враг” остава в битието на човечеството като социално проклятие. Не без основание може да се твърди, че понятието „враг” се е превърнало в култура, захранваща социални и военни конфликти – конфликти, които и в стартиралия вече XXІ в. рушат цели общности и нарушават историческия им път.

Учителя Ваклуш Толев каза:

В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание  за другия, а именно, че той не е враг, а е събожник.

Защото, както подчертава Той в своето творчество,  всеки човек е същност от Бога чрез вложеното още в Сътворението Дихание, и поради това всеки е наш събожник. Трябва да видим Бога, който от хилядолетия търсим в себе си, изведен в лицето на другия.

Събожникът е същност на Учението на Мъдростта, той е духовният и социалният стълб в храма на Мъдростта, подчертава Учителя на Мъдростта Ваклуш.

С прииждането на Духовната вълна на Мъдростта е дадена тази нова валентност на човека – валентността събожник, която вгръща човечеството в единство. Събожникът е йерархия, осъзнала Единството. Той е Мирова присъственост на човека бог в развитие; той е търсената вродена потреба за Единосъщие! Събожничеството не е морална идея, а култура, култура на Единосъщието – чрез събожникът се стига до Единосъщие.

Така че събожникът е прицел – прицел за общност и Път! Общност с нова идея за съжителство:

Чуждата вина не е наша невинност

и Път – Път за Бога вътре у нас!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 14 = 17